— Кое е на първо място? — попита сухо чичо. — Страната или семейството? Защото явно не можем да се възползваме от Мери, без това да бъде в ущърб на държавата.
Баща ми се поколеба.
— Разбира се, вие не сте ми кръвен роднина — каза чичо доста злъчно. — Влязохте в рода Хауърд с женитбата си.
— Семейството е най-важно — произнесе баща ми отчетливо. — Или поне така трябва да бъде.
— Тогава може да се наложи да жертваме съюза си с Испания срещу Франция — заключи чичо хладнокръвно. — По-важно за нас е да се отървем от кралица Катерина, отколкото да възцаряваме мир в Европа. По-важно е да пъхнем момичето си в леглото на краля, отколкото да спасяваме живота на англичаните. Винаги ще се намерят нови хора, които да бъдат принудени да воюват. А шанс като този се предоставя на семейство Хауърд веднъж на сто години.
Пролетта на 1525
Вестта за битката при Павия дойде през март. Един пратеник я съобщи на краля рано сутринта, когато аз бях все още полугола, и той се втурна като момче към кралицата, предшестван от глашатай, който чукаше на дверите на покоите й и тръбеше:
— Негово Величество кралят!
Всички наизлязохме полуоблечени, само кралицата изглеждаше спокойна и изискана, навлякла роклята си върху нощницата. Хенри блъсна вратата, профуча край нас и отиде право при кралицата, без да обръща внимание на брътвежа ни, който се носеше като от ято слепи дроздове. Той дори не ме погледна, въпреки че бях в предизвикателно измачкана одежда и златистите ми коси бяха разпуснати около лицето ми. Въпреки това не при мен тичаше Хенри с най-добрата новина, която някога беше получавал. Той донесе новината на своята кралица, на жената, която беше направила Испания негов верен съюзник. Беше й изневерявал много пъти, както и на общата им политика. Но когато действията се увенчаваха с успех, и когато радостта беше най-силна, той идваше именно при нея да й съобщи; ето че Катерина отново беше кралицата на сърцето му.
Той се хвърли в нозете й, грабна ръцете й, обсипа ги с целувки, а Катерина се засмя по момичешки и извика нетърпеливо:
— Какво е станало? Кажете ми! Кажете ми! Какво е станало?
Единственото, което Хенри можа да й отговори, беше:
— Павия! Хвала на Господа! Павия!
Той скочи на крака и като същинско момче я поведе в танцова стъпка през стаята. Придворните от свитата му се втурнаха вътре, но той ги беше изпреварил, беше стигнал първи при кралицата. Джордж влезе с трясък в стаята, заедно с приятеля си Франсис Уестън, видя ме и дойде при мен.
— Какво, за Бога, става? — попитах аз, като пригладих косите си назад и пристегнах полите на кръста си.
— Велика победа — каза той. — Решителна победа. Казват, че френската армия е почти напълно разбита. Франция е отворена за нас. Испанският крал Карлос може да вземе своя дял от южните територии, а ние да завземем северните. Франция вече я няма. Съсипана е. Испанската империя ще се простира до границите на английска Франция. Смазахме френската армия и никой вече не оспорва господството ни над Франция и правото ни съвместно с Испания да управляваме по-голямата част от Европа.
— Франсоа е разбит? — попитах аз невярващо, като в съзнанието ми изплува образа на мургавия целеустремен крал, който съперничеше на нашия златокос владетел.
— Разбит на парчета — потвърди Франсис Уестън. — Какъв хубав ден за Англия! Каква победа!
Аз погледнах към краля и кралицата. Той беше престанал с опитите си за танци, беше изгубил ритъма на стъпката, но вместо това я държеше в прегръдките си и целуваше челото, лицето, устните й.
— Скъпа моя — каза той. — Племенникът ви е велик пълководец и ни прави невероятен подарък. Франция ще е в краката ни. Ще нося титлата крал на Англия и Франция и ще бъда именно такъв. Ричард де ла Пол22 е мъртъв, а с него умряха и надеждите му да ме измести от трона. Самият крал Франсоа е наш пленник, а Франция е разбита. Вашият племенник и аз сме най-великите крале в Европа и нашите съюзени сили ще завземат всичко. Всичко, което баща ми беше планирал като следствие от вашето идване тук, се сбъдна днес.
Лицето на кралицата сияеше от щастие — целувките му бяха изтрили следите, които времето беше оставило по лицето й. То беше румено, очите й блестяха, а талията й се виеше гъвкаво под ласките му.
— Нека Бог да благослови всички испанци и испанската принцеса! — извиси неочаквано глас Хенри и всички придворни се отзоваха с пълно гърло.
Джордж ме погледна крадешком.
— Бог да благослови испанската принцеса — каза той тихо.
22
Неизвестна — 1525 г. Син на Джон де ла Пол и Елизабет Плантагенет (сестра на Едуард IV), който предявявал претенции към трона на Едуард III. Признат за крал на Англия от френския монарх Луи XII през 1512, но напуска Франция, когато тя сключва мир с Англия. Убит е в битката при Павия, в която участвал на страната на Франсоа I. — Бел.прев.