— Но аз не знаех това — каза тя непоколебимо.
— А Уолси казва, че имал и намерение да отхвърли брака с принцеса Мери! Със собствената ви дъщеря! Какво ще кажете на това?
— Не знаех — повтори тя.
— Извинете ме — намеси се Уолси любезно. — Струва ми се, че нейно величество е забравила вчерашната си среща с испанския посланик. Той, разбира се, трябва да ви е предупредил, че принцеса Мери ще бъде отхвърлена.
— Отхвърлена! — Хенри скочи от стола си, прекалено вбесен, за да може да седи на едно място. — И това ви беше известно, мадам?
Кралицата стана на крака, както й повеляваше етикета, след като и съпругът й се беше изправил.
— Да — каза тя. — Кардиналът е прав. Посланикът наистина спомена, че има известни съмнения относно годежа на принцеса Мери. Не ви го казах, защото не повярвах на ушите си и исках да науча това лично от племенника си. И все още не съм чула от него нищо такова.
— Страхувам се, че тук изобщо няма място за съмнения — намеси се кардинал Уолси.
Кралицата го изгледа невъзмутимо. Тя не бе пропуснала да отбележи, че кардиналът за втори път беше насочил гнева на съпруга й към нея, при това съвсем преднамерено.
— Съжалявам, ако смятате така — отвърна тя.
Хенри се тръшна на стола си. Беше така бесен, че не можеше да говори. Кралицата остана права, а той не я покани да седне. Дантелената украса по ръба на деколтето й потрепваше в такт с равномерното й дишане. Тя докосна леко края на молитвената си броеница, която висеше на кръста й. Никой не можеше да я обвини, че не е запазила присъствие на духа.
Хенри се обърна към нея с ледена ненавист.
— Известно ли ви е какво трябва да сторим, ако искаме да се възползваме от тази възможност, която Бог ни предоставя и която вашият племенник се кани да захвърли на вятъра?
Тя мълчаливо поклати глава.
— Ще трябва да въведем безбожен данък. Ще трябва да съберем нова войска. Ще трябва да се впуснем в нов поход към Франция и да воюваме още веднъж. И ще трябва да вършим това сами, съвсем сами, без ничия подкрепа, защото вашият племенник, вашият племенник, мадам, се сражава и печели една от най-щастливите победи, които може да завоюва един крал, после започва да си играе с нея и я захвърля, като че ли победата не означава нещо повече от песъчинка на морското дъно.
Дори тогава тя не помръдна. Но търпението й съвсем извади Хенри от равновесие. Той отново скочи от стола си и когато се хвърли към нея, тя ахна леко. За момент дори ми се стори, че ще я удари, но той само насочи обвинително пръст към лицето й.
— И вие не му повелявате да ми бъде верен?
— Повелявам — процеди тя през зъби. — Препоръчвам му да не забравя нашия съюз.
Кардинал Уолси поклати отрицателно глава зад гърба й.
— Лъжете! — изкрещя Хенри на кралицата. — Вие се смятате за испанска принцеса на първо място, титлата ви на английска кралица идва за вас след това!
— Господ знае, че съм ви вярна съпруга и че се чувствам англичанка — отговори тя.
Хенри отскочи и придворните зашумоляха, привеждайки се в поклон. Тези, които бяха част от свитата му, се поклониха забързано на кралицата и последваха стремителния му ход. Той обаче се спря на вратата.
— Няма да забравя това — извика той на кралицата. — Никога няма да забравя, нито да простя обидата, която племенникът ви ми нанесе, няма да забравя и да простя вашето проклето предателско поведение.
Кралицата се наведе плавно и грациозно в нисък кралски поклон и се задържа в това положение като балерина, докато Хенри ругаеше, излизайки. Едва тогава тя се изправи и ни огледа замислено — нас, които бяхме станали свидетели на унижението й; всички ние отбягвахме погледа й и се надявахме да не поиска нещо от нас.
На следващия ден вечерта, пристъпвайки плахо след кралицата на влизане в залата, видях, че кралят е отправил поглед към мен. След вечерята, когато освободиха място за танци, той мина покрай кралицата, и едва ли не обърнал й гръб, спря пред мен и ме покани на танц.
Придворните започнаха да коментират помежду си, но не твърде високо, наблюдавайки как кралят ме повежда на танц.
— Искам волта23 — каза Хенри през рамо и останалите, които се приготвяха да се наредят по двойки и да танцуват с нас, спряха и се отдръпнаха в кръг, за да ни гледат.
Този танц не приличаше на другите — това беше танц на прелъстяването. Хенри не откъсна сините си очи от лицето ми; той се приближаваше към мен, удряше с крак, пляскаше с ръце, сякаш се готвеше да ме съблече гола там, пред целия кралски двор. Забраних си да мисля за кралицата, която ни наблюдаваше. Вдигнах глава и заковах поглед в краля, приближавах се към него с дяволити ситни стъпчици и полюлявах ханш в такт с движенията на главата си. Ние застанахме лице в лице един срещу друг, той ме сграбчи и ме вдигна във въздуха, вълна от ръкопляскания заля публиката, после плавно ме спусна и аз стъпих на нозете си, усещайки как страните ми горят от избилата по тях огнена сплав от чувства: трепетът от собствената ми значимост, от триумфа и от физическото желание. Ние се раздалечихме под звуците на барабана и после пак се събрахме, под същите тези звуци, които водеха движенията ни. Той ме повдигна още веднъж във въздуха и този път ме спусна надолу, притискайки тялото ми до своето. Чувствах го целия от главата до петите — гърдите, бедрата в прилепналите панталони. Внезапно застинахме с лица толкова близко едно до друго, че ако той протегнеше шия, можеше да ме целуне. Усетих как дъха му обгръщаше лицето ми, когато промълви: „В покоите ми. Веднага.“
23
Волта — бърз танц по двойки, подобен на италианската галярда; когато излиза на мода в английския двор, бил считан от някои за неморален; впоследствие известен като любимия танц на Елизабет I. — Бел.ред.