— Така мисля — кимва тя. — Наистина мисля така. И, във всеки случай, не можем да я държим тук в Англия: не съществува разумен довод да я държим тук. Не можем да държим в плен една моя невинна посестрима-кралица. Освен това е по-добре за нас, ако тя се върне в Единбург, отколкото да избяга в Париж, за да предизвика още беди.
— Тя е кралица — казвам простичко аз. — Това не може да бъде отречено. Родена и помазана като кралица. Сигурно волята Божия е тя да седне на трона си. И със сигурност е по-безопасно за нас, ако тя успее да накара шотландците да сключат мир, отколкото ако се бият един срещу друг. Набезите по границата на север станаха по-сериозни, откакто тя беше свалена от трона. Нападателите по границата не се страхуват от никого сега, когато Ботуел е отведен в тъмница. Всяко управление е по-добро от безвластието. По-добре кралицата да управлява, отколкото да няма никакво управление. И със сигурност французите или испанците ще я върнат на власт, ако не го сторим ние, нали? И ако те я поставят обратно на трона, пред прага ни ще има чужда армия, а тя ще бъде благодарна на тях, и за нас това ще е далеч по-лошо.
— Да — казва тя твърдо, сякаш е взела решение. — И аз смятам така.
— Навярно можете да влезете в потвърден с клетва съюз с нея — предлагам. — По-добре да си имате работа с една кралица, вие, двете кралици заедно, отколкото да сте принудени да спорите с узурпатор, с нова лъжлива власт в Шотландия. А нейният полубрат очевидно е виновен в убийство и в по-лоши неща.
Не бих могъл да кажа нещо, от което да остане по-доволна. Тя кимва и вдига ръка да погали перлите си. Носи на шията си великолепен наниз от три реда черни перли, плътен като надиплена яка.
— Той е извършил посегателство над нея — подтиквам я аз. — Тя е миропомазана кралица, а той я е отвлякъл против волята й и я е хвърлил в тъмница. Това е прегрешение спрямо закона и грях срещу небето. Не можете да искате да си имате работа с толкова безбожен човек. Как очаква да постигне успех, щом може да нападне собствената си кралица?
— Не желая да си имам работа с предатели — заявява тя. Елизабет изпитва ужас от всеки, който оспорва властта на един монарх. В първите години от царуването й собственото й положение на трона беше несигурно, и дори сега всъщност претенциите й за правото над трона не почиват на такава солидна основа, както тези на кралицата на шотландците. Елизабет беше определена като незаконна дъщеря на Хенри, и така и не отхвърли този указ на парламента. Но шотландската кралица Мери е внучка на сестрата на Хенри. Нейното потекло е истинско, законно и силно.
— Не желая никога да си имам работа с предатели — повтаря тя. Тя се усмихва, и аз веднага виждам отново красивата млада жена, която се възкачи на престола, без изобщо да възразява срещу сделките с предатели. Тя беше центърът на всички бунтове срещу сестра си, Мери Тюдор, но винаги е била твърде умна, за да се остави да я заловят.
— Искам да бъда справедлива родственица на шотландската кралица — казва тя. — Тя може и да е млада и лекомислена, и да е допуснала грешки, които са неизказано ужасяващи — но тя е моя родственица и е кралица. Тя трябва да получи добро отношение и трябва да бъде върната на трона си. Готова съм да я обичам като добра родственица и да я видя да управлява страната си, както би трябвало.
— Това са думи на велика кралица и великодушна жена — казвам. С Елизабет никога не е лошо да се подмажеш малко и да я похвалиш. Освен това похвалата е заслужена. На Елизабет няма да й бъде лесно да се противопостави на ужасите, с които я плаши Сесил. Няма да й е лесно да бъде великодушна към една по-млада и по-красива родственица. Елизабет спечели трона след един живот, изпълнен със заговори. Тя не може да не се бои от една наследница с претенции за трона и безброй причини за заговор. Тя знае какво е да си наследницата, прокудена от двора. Тя знае, че когато беше прокудената от двора наследница, самата тя плетеше заговор след заговор, кървави бунтове, които за малко не успяха да унищожат нейната полусестра и да съборят трона. Тя знае каква лъжовна приятелка бе на сестра си — за нея ще е невъзможно да се довери на братовчедка си, която е млада принцеса, уморила се да чака — също каквато беше и тя.
Тя ми се усмихва лъчезарно:
— Е, Талбот. Това ме води до вашата задача.
Чакам.
— Искам като услуга към мен да подслоните шотландската кралица, а след това да я върнете в нейното кралство, когато настъпи подходящият момент — казва тя.