Кралица Елизабет се е разположила в стола си до камината в личните си покои, под балдахина от скъп брокат, и аз се приближавам към нея, свалям с широк жест шапката си и се покланям ниско.
— А, Джордж Талбот, скъпото ми старче — топло казва тя, наричайки ме с прякора, който ми е измислила, и от това разбирам, че е в добро настроение, и тя ми подава ръката си за целувка.
Тя все още е красива жена. Независимо дали е разгневена, дали се мръщи раздразнено или е пребледняла от страх, тя все още е красива жена, макар и на трийсет и пет години. Когато се възкачи на престола, тя беше млада жена в началото на двайсетте си години, а след това се превърна красавица, с бледа кожа и червени коси, а устните и бузите й се обливаха в руменина при вида на Робърт Дъдли, при вида на подаръците, при вида на тълпата пред прозореца й. Сега цветът на лицето й не се променя, тя е видяла всичко, каквото е имало да се види, вече нищо не може да предизвика у нея голяма възхита. Тя рисува руменината върху лицето си сутрин, а след това я освежава вечерта. Червеникаворусите й коси са избледнели с възрастта. Тъмните й очи, които са видели толкова много и са се научили да се доверяват на толкова малко, са станали сурови и твърди. Тя е жена, която е познала страст, но не и доброта; и това си личи в лицето й.
Кралицата махва с ръка и нейните дами покорно стават и се разпръсват, за да не ни чуват.
— Имам една задача за вас и Бес, ако сте готови да ми услужите — казва тя.
— Каквото пожелаете, Ваша светлост.
Мислите ми препускат. Възможно ли е да иска да дойде и да отседне при нас това лято? Бес работи по Чатсуърт Хаус още откакто предишният й съпруг го купил, именно за тази цел — да подслонява кралицата по време на нейните пътувания на Север. Каква чест ще бъде, ако тя има намерение да дойде! Какъв триумф за мен и за дълго подготвяния план на Бес!
— Казаха ми, че вашето разследване срещу шотландската кралица, моята братовчедка, не е успяло да открие нищо злепоставящо за нея. Последвах съвета на Сесил да проуча доказателствата, докато накрая половината ми двор тършуваше из бунището за писма, и се хващаше за думите на прислужнички, шпиониращи на вратите на спалните. Но предполагам, че не е имало нищо?
Тя прави пауза в очакване да потвърдя.
— Нищо освен клюки, и някои доказателства, които шотландските лордове не желаят да показват публично — казвам тактично. — Отказах да се запознавам с каквито и да било тайни клевети, представени като доказателства.
Тя кимва:
— Не желаехте, така ли? Защо не? Смятате ли, че искам на служба при себе си толкова придирчив мъж? Нима сте твърде добър, за да служите на своята кралица? Нима мислите, че живеем в един красив свят и можете да пристъпвате на пръсти из него, без да си измокрите краката?
Преглъщам на сухо. Моля те, Господи, дано тя да е в настроение за правосъдие, а не за заговори. Понякога страховете й я карат да вярва в най-безумни неща.
— Ваша светлост, те не желаеха да предоставят писмата като доказателство за подробно разглеждане, не желаеха да ги покажат на съветниците на кралица Мери. Аз не пожелах да ги видя тайно. Не изглеждаше… справедливо.
Тъмните й очи са пронизващи:
— Има хора, които казват, че тя не заслужава справедливост.
— Но вие ме назначихте за съдия. — Това е неубедителен отговор, но какво друго мога да кажа? — Ако представлявам вас, ваше величество, аз трябва да бъда справедлив. Ако представлявам правосъдието на кралицата, не мога да се вслушвам в клюки.
Лицето й е твърдо и сурово като маска, но след това усмивката си пробива път.
— Вие наистина сте честен човек — казва тя. — И аз бих се радвала да видя името й изчистено от всяка сянка на съмнение. Тя е моя братовчедка, тя е кралица като мен, тя би трябвало да бъде моя приятелка, а не моя пленница.
Кимвам. Елизабет е жена, чиято собствена невинна майка е била обезглавена за безнравственост. Нима тя съвсем естествено не би застанала на страната на една несправедливо обвинена жена?
— Ваша светлост, ние трябваше да изчистим името й въз основа на внесените доказателства. Но вие спряхте разследването, преди то да стигне до своите заключения. Името й би трябвало да бъде освободено от всякакви злословия. Редно е да разгласим становищата си и да кажем, че тя е невинна по всички обвинения. Сега тя може да бъде ваша приятелка. Може да бъде освободена.
— Няма да разгласяваме невинността й — постановява тя. — Каква полза мога да извлека аз от това? Но тя би трябвало да бъде върната в своята страна и на своя трон.
Покланям се:
— Е, така мисля и аз, ваша светлост. Вашият братовчед Хауърд казва, че отначало тя ще има нужда от добър съветник и малка армия, за да подсигури безопасността си.
— О, наистина ли? Така ли казва? Какъв добър съветник? — пита остро тя. — Кого препоръчвате вие и добрият ми братовчед да управлява Шотландия от името на Мери Стюарт?
Запъвам се. С тази кралица винаги е така — никога не знаете кога сте влезли в капан.
— Когото вие сметнете за най-добър, ваша светлост. Сър Франсис Нолис? Сър Никълъс Трокмортън? Хейстингс? Който и да е надежден благородник?
— Но аз бях осведомена, че шотландските лордове и регентът са по-добри владетели и съседи, отколкото беше тя — казва тя неспокойно. — Осведомена бях, че тя със сигурност ще се омъжи отново, и какво ще стане, ако избере французин или испанец и го направи крал на Шотландия? Какво, ако постави най-лошите ни врагове на самите ни граници? Бог е свидетел, че нейният избор на съпрузи е винаги катастрофален.
За човек, който е в двора от толкова отдавна като мен, не е трудно да долови във всяка нейна дума мнителността на Уилям Сесил. Той е напълнил главата на кралицата с такъв ужас от Франция и Испания, че от мига, в който се възкачи на престола, тя не е правила нищо друго, освен да се опасява от заговори и да се готви за война. Постъпвайки така, той ни създаде врагове там, където можехме да имаме съюзници. Филип Испански има мнозина верни приятели в Англия, а неговата страна е най-големият ни търговски партньор, докато Франция е най-близката ни съседка. Ако чуете съветите на Сесил, бихте си помислили, че едната е Содом, а другата — Гомор. Аз обаче съм придворен: засега не казвам нищо. Запазвам мълчание, докато разбера къде ще се спре за почивка пърхащият, неспокоен ум на тази жена.
— Какво ще стане, ако тя се сдобие със своя престол и се омъжи за неприятел? Дали някога по северните ни граници ще има мир, как мислите, Талбот? Бихте ли се доверили на жена като нея?
— Не трябва да се страхувате — казвам. — Никоя шотландска армия няма да мине покрай вашите лордове от Севера. Можете да имате доверие на старите си лордове, мъжете, които са там от цяла вечност. Пърси, Невил, Дейкър, Уестморланд, Нортъмбърланд, на всички нас, старите благородници. Ние се грижим вашата граница да е в безопасност, ваша светлост. Можете да ни се доверите. Ние сме постоянно въоръжени и се грижим войниците да са в постоянна готовност и добре обучени. Ние поддържаме сигурността в земите на Севера от стотици години. Шотландците никога не са ни побеждавали.