Тя се усмихва на моето уверение:
— Знам това. Вие и вашият род сте добри приятели на мен и моите близки. Но смятате ли, че мога да имам доверие на кралицата на шотландците, че тя ще управлява Шотландия така, че да имаме полза от това?
— Но нали, когато се върне, тя ще има достатъчно грижи около повторното утвърждаване на управлението си? Не е нужно да се страхуваме от враждебността й. Тя ще иска нашето приятелство. Без него тя не може да бъде върната на трона. Ако със своята армия й помогнете да се върне на трона, тя ще ви бъде вечно признателна. Можете да я обвържете със споразумение.
— Така мисля — кимва тя. — Наистина мисля така. И, във всеки случай, не можем да я държим тук в Англия: не съществува разумен довод да я държим тук. Не можем да държим в плен една моя невинна посестрима-кралица. Освен това е по-добре за нас, ако тя се върне в Единбург, отколкото да избяга в Париж, за да предизвика още беди.
— Тя е кралица — казвам простичко аз. — Това не може да бъде отречено. Родена и помазана като кралица. Сигурно волята Божия е тя да седне на трона си. И със сигурност е по-безопасно за нас, ако тя успее да накара шотландците да сключат мир, отколкото ако се бият един срещу друг. Набезите по границата на север станаха по-сериозни, откакто тя беше свалена от трона. Нападателите по границата не се страхуват от никого сега, когато Ботуел е отведен в тъмница. Всяко управление е по-добро от безвластието. По-добре кралицата да управлява, отколкото да няма никакво управление. И със сигурност французите или испанците ще я върнат на власт, ако не го сторим ние, нали? И ако те я поставят обратно на трона, пред прага ни ще има чужда армия, а тя ще бъде благодарна на тях, и за нас това ще е далеч по-лошо.
— Да — казва тя твърдо, сякаш е взела решение. — И аз смятам така.
— Навярно можете да влезете в потвърден с клетва съюз с нея — предлагам. — По-добре да си имате работа с една кралица, вие, двете кралици заедно, отколкото да сте принудени да спорите с узурпатор, с нова лъжлива власт в Шотландия. А нейният полубрат очевидно е виновен в убийство и в по-лоши неща.
Не бих могъл да кажа нещо, от което да остане по-доволна. Тя кимва и вдига ръка да погали перлите си. Носи на шията си великолепен наниз от три реда черни перли, плътен като надиплена яка.
— Той е извършил посегателство над нея — подтиквам я аз. — Тя е миропомазана кралица, а той я е отвлякъл против волята й и я е хвърлил в тъмница. Това е прегрешение спрямо закона и грях срещу небето. Не можете да искате да си имате работа с толкова безбожен човек. Как очаква да постигне успех, щом може да нападне собствената си кралица?
— Не желая да си имам работа с предатели — заявява тя. Елизабет изпитва ужас от всеки, който оспорва властта на един монарх. В първите години от царуването й собственото й положение на трона беше несигурно, и дори сега всъщност претенциите й за правото над трона не почиват на такава солидна основа, както тези на кралицата на шотландците. Елизабет беше определена като незаконна дъщеря на Хенри, и така и не отхвърли този указ на парламента. Но шотландската кралица Мери е внучка на сестрата на Хенри. Нейното потекло е истинско, законно и силно.
— Не желая никога да си имам работа с предатели — повтаря тя. Тя се усмихва, и аз веднага виждам отново красивата млада жена, която се възкачи на престола, без изобщо да възразява срещу сделките с предатели. Тя беше центърът на всички бунтове срещу сестра си, Мери Тюдор, но винаги е била твърде умна, за да се остави да я заловят.
— Искам да бъда справедлива родственица на шотландската кралица — казва тя. — Тя може и да е млада и лекомислена, и да е допуснала грешки, които са неизказано ужасяващи — но тя е моя родственица и е кралица. Тя трябва да получи добро отношение и трябва да бъде върната на трона си. Готова съм да я обичам като добра родственица и да я видя да управлява страната си, както би трябвало.
— Това са думи на велика кралица и великодушна жена — казвам. С Елизабет никога не е лошо да се подмажеш малко и да я похвалиш. Освен това похвалата е заслужена. На Елизабет няма да й бъде лесно да се противопостави на ужасите, с които я плаши Сесил. Няма да й е лесно да бъде великодушна към една по-млада и по-красива родственица. Елизабет спечели трона след един живот, изпълнен със заговори. Тя не може да не се бои от една наследница с претенции за трона и безброй причини за заговор. Тя знае какво е да си наследницата, прокудена от двора. Тя знае, че когато беше прокудената от двора наследница, самата тя плетеше заговор след заговор, кървави бунтове, които за малко не успяха да унищожат нейната полусестра и да съборят трона. Тя знае каква лъжовна приятелка бе на сестра си — за нея ще е невъзможно да се довери на братовчедка си, която е млада принцеса, уморила се да чака — също каквато беше и тя.
Тя ми се усмихва лъчезарно:
— Е, Талбот. Това ме води до вашата задача.
Чакам.
— Искам като услуга към мен да подслоните шотландската кралица, а след това да я върнете в нейното кралство, когато настъпи подходящият момент — казва тя.
— Да я подслоним? — повтарям.
— Да — казва тя. — Сесил ще подготви нещата за връщането й в Шотландия; междувременно вие ще я подслоните и ще се грижите за нея, ще се отнасяте с нея като с кралица, а когато Сесил ви прати вест, ще я придружите обратно до Единбург и ще я върнете на трона й.
Това е толкова голяма чест, че при мисълта за нея едва си поемам дъх. Да бъда домакин на кралицата на шотландците и да я върна триумфално в кралството й! Сесил трябва да се е поболял от завист: той не притежава къща дори и наполовина толкова великолепна като тази на Бес в Чатсуърт, макар че строи като луд. Но не достатъчно бързо, така че тя ще трябва да дойде при нас. Аз съм единственият благородник, който може да изпълни тази задача. Сесил няма къща, а Норфолк, нали е вдовец, няма съпруга. Никой няма великолепна къща и обичана, вярна и надеждна съпруга като Бес.
— За мен е чест — казвам спокойно. — Можете да ми имате доверие.
Разбира се, мисля си за Бес и колко развълнувана ще бъде тя, че Чатсуърт най-сетне ще подслони една кралица. Всяко семейство в Англия ще ни завижда, всички ще искат да ни посещават. Ще устройваме приеми през цялото лято, ще бъдем истински кралски двор. Ще наема музиканти и актьори, които ще играят поетични драми, танцьори и артисти. Ще бъдем един от кралските дворове на Европа — и всичко ще става под моя покрив.
Тя кимва:
— Сесил ще уговори подробностите с вас.
Отстъпвам назад. Тя ми се усмихва — ослепителната усмивка, която отправя към тълпите, когато викат името й: присъщото на Тюдорите обаяние в пълния си блясък.
— Признателна съм ви, Талбот — казва тя. — Знам, че ще я пазите сигурно в тези тревожни времена, и ще я изпратите невредима отново у дома. Ще бъде само за лятото и ще бъдете възнаграден богато.
— За мен ще бъде чест да ви услужа — казвам. — Както винаги.
Покланям се отново и тръгвам заднешком, а после излизам от залата за аудиенции. Едва след като вратата се затваря и стражите пред нея отново кръстосват алебардите си, си позволявам да подсвирна от облекчение, че съм извадил такъв късмет.
Зимата на 1568 г., замъкът Болтън: Мери
Моят предан приятел, епископът на Рос, Джон Лесли, който ме последва в изгнание, с думите, че не може да си остане спокойно у дома до един празен престол, ми пише от Лондон на нашия таен шифър. Казва, че макар третото и последно разследване на Елизабет в Уестминстърския дворец да не е успяло да открие нищо срещу мен, все пак на френския посланик все още не е наредено да предприеме необходимото за пътуването ми до Париж. Той се бои, че Елизабет ще намери оправдание да ме задържи в Англия още седмица, още месец, Бог знае още колко дълго: тя има търпението на мъчител. Но аз трябва да се доверявам на приятелството й, трябва да разчитам на здравия й разум като моя родственица и моя посестрима-кралица. Каквито и да са съмненията ми по отношение на нея — макар да е незаконородена и еретичка, — трябва да помня, че тя ми писа с обич и ми обеща подкрепата си, изпрати ми пръстен като обещание за това, че винаги ще бъда в безопасност.