И никога никой на този свят няма да ме нарече „жената на онзи глупак“.
Бележка на автора
Мери, кралицата на шотландците, е един от големите символични образи в английската история и проучванията за тази книга бяха истинско откровение за мен, каквото се надявам, че ще бъде тя и за читателя. Неотдавнашните трудове, посветени на кралицата, я представят в един много различен образ от този на романтичната и лекомислена жена от традиционната версия. Смятам, че тя е била смела и решителна жена, която е можела да бъде успешна кралица дори в непокорна страна като Шотландия. Основната разлика между нея и успялата й братовчедка Елизабет е в добрите съветници и добрия късмет, а не — както намеква традиционната история — в това, че едната жена управлява с ума си, а другата се ръководи от сърцето си.
Разбира се, една личност, която живее толкова дълго и при такива драматично контрастиращи обстоятелства, каквито преживява кралица Мери, ще бъде тълкувана по различни начини от различни автори, тъй както намеква тя в моята версия: „Трагична кралица, изживяла прекрасно детство във Франция, а след това — самотно вдовство в Шотландия. Някой съчинител на балади би ме описал омъжена за красивия слабак Дарнли, но копнееща за силен мъж, който да ме избави. Един трубадур би ме описал като обречена още от мига на раждането ми: красива принцеса, родена под злощастна звезда. Няма значение. Хората вечно си измислят истории за принцесите. Това ни се полага заедно с короната. Трябва да го носим с възможно най-голяма лекота. Ако едно момиче е едновременно и красавица, и принцеса, каквато съм била аз цял живот, тогава то ще има поддръжници, по-лоши от врагове. През по-голямата част от живота си съм била обожавана от глупаци и мразена от хора със здрав разум, и всички те си съчиняват истории за мен, в които съм или светица, или блудница.“
Представената от мен версия на историята на кралица Мери се съсредоточава върху годините на нейното пленничество, когато е под надзора на една от най-интересните жени от елизабетинската епоха: Бес от Хардуик. Интересното е, че и Бес е жена, която популярната история определя чрез съпрузите й. Новата биография от Мери С. Лоуъл представя Бес, поставяща основите на богатството си по-малко като жена, търсеща богати мъже, и повече като делова и предприемчива жена с усет за добрите вложения и управление. Последният й съпруг, Джордж Талбот, граф Шрусбъри, не се споменава често в книгите по история, но има убедителни доказателства, намекващи, че е бил влюбен в шотландската кралица Мери, с която живее като неин домакин и тъмничар в продължение на шестнайсет години и на чиято смърт наистина присъства с леещи се по бузите му сълзи.
Историята на тези трима души е трагедия в самото сърце на онази драматична епоха. Техните надежди и разочарование един от друг са представени на фона на големия бунт на Севера, който цели да освободи шотландската кралица Мери, да я върне на трона й в Шотландия, да й гарантира наследяването на английския престол и да предостави религиозна свобода на римокатолиците. Ако бяха възтържествували — както е изглеждало сигурно, че ще стане — елизабетинска Англия щеше да бъде различно място.
Бунтът на Север е представен като най-голямото предизвикателство към царуването на Елизабет, и въпреки това той почти не се споменава в книгите по история и губи значимостта си редом до изпълнените с вълнение описания на не толкова застрашителната армада. Всъщност, армията на Севера събира войска, достатъчно силна да превземе кралството, далеч по-голяма от тази на Хенри VII при Бозуърт, и тяхното поражение, както предавам тук, се дължи повече на недостатъчната им убеденост, отколкото на недостатъчна военна сила.
Поражението на северната армия се оказва последният удар в упадъка на Севера, към който Тюдорите винаги са хранели страх и омраза, и който днес все още носи белезите от това.
Задължена съм, както винаги, на прекрасните историци, чиито трудове са изброени в библиографията, и романът е солидно построен върху историческите документи. Но, също както винаги, когато фактите са спорни, вземам решение въз основа на доказателствата, така, както ги разбирам, а когато в историческите сведения има празнина, създавам, както би трябвало да направи един романист, художествена измислица, която обяснява известните факти.
За повече сведения за този и всичките ми останали романи, за дискусии с читатели, и за много други теми, моля, посетете моя уебсайт: www.PhilippaGregory.com.
Библиография
Болдуин Смит, Лейси, Treason in Tudor England: Politics & Paranoia, Pimlico, 2006
Биндоф, с. Т., Pelican History of England: Tudor England, Penguin, 1993
Бриджън, Сюзън, New worlds, Lost Worlds: The Rule of the Tudors 1485–1603, Penguin, 2001
Чийтам, Дж. Кийт, Mary Queen of Scots: The Captive Years, J. W. Northend, 1982
Чайлдс, Джеси, Henry VIII’s Last Victim, Jonathan Cape. 2006
Креси, Дейвид, Birth, Marriage and Death: Ritual Religions and the Life-cycle in Tudor and Stuart England, OUP, 1977
Дарби, Х. К., A New Historical Geography of England before 1600, CUP, 1976
Де Лайл, Леанда, After Elizabeth, Harper Collins, 2004
Диксън, Уилям Хепуърт, History of Two Queens, vol. 2. London, 1873
Дръмънд, Хъмфри, The queen’s Man: Mary Queen of Scots and the Fourth Earl of Bothwell — Lovers or Villains?, Leslie Frewin Publishers Ltd, 1975
Дънлоп, Йън, Palaces & Progressess of Elizabeth I, Jonathan Cape, 1962
Дън, Джейн, Elizabeth and Mary: Cousins, Rivals, Queens, Harper Collins, 2003
Дърант, Дейвид Н., Bess of Hardwick & Portrait of an Elizabeth Dynast, Peter Owen Books, 1999
Едуардс, Франсис, The Marvellous Chance: Thomas Howard and the Ridolphi Plot, Rupert Hart-Davis, 1968
Айзенбърг, Елизабет: This costly Countess: Bess of Hardwick, The Derbishire Heritage Series, 1999
Елтън, Г. Р., England under the Tudors, Methuen, 1955
Фелоус, Никълъс, Disorder and Rebellion in Tudor England, Hodder & Stoughton, 2001
Флечър, Антъни и Маккълоу, Дърмид, Tudor Rebellions, Longman, 1968
Гай, Джон, Tudor England, OUP, 1988
Хейнс, Алан, Invisible Power: The Elizabethan Secret Services 1570–1603, Sutton, 1994
Хейнс, Алан, Sex in Elizabethan England, Sutton, 1997
Ходж, Алис, God’s Secret Agents, Harper Perennial, 2006
Хъбард, Кейт, A Material Girclass="underline" Bess of Hardwick 1527–1608, Short Books Ltd., 2001
Хътчинсън, Робърт, Elizabeth’s Spy Master: Francis Walsingham and the Secret War that Saved England, Weidenfeld & Nicolson, 2006
Кеселринг, К. Дж., Mercy and Authority in the Tudor State, CUP, 2003
Лоудс, Дейвид, The Tudor Court, Batsford, 1986
Ловъл, Мери С., Bess of Hardwick: Empire Builder, W. W. Norton& Company Ltd., 2005
Маки, Дж. Д., Oxford History of England, The Earlier Tudors, OUP, 1952
Пери, Мария, Sisters to the King: The Tumultuous Lives of Henry VIII’s Sisters — Margaret of Scotland and Mary of France, Andre Deutsch Ltd., 1998
Плаудън, Алисън, The House of Tudor, Weidenfeld & Nicolson, 1976
Плаудън, Алисън, Tudor Women, Queens and Commoners, Sutton, 1998
Плаудън, Алисън, Two Queens in One Isle, Sutton, 1999 Рандъл, Кийт, Henry VIII and the Reformation in England, Hodder, 1993
Робинсън, Джон Мартин, The Dukes of Norfolk, OUP, 1982 Роум, К. Р. Н., Who’s Who in Tudor England, Shepheard-Walwyn, 1990
Съмърсет, Ан, Elizabeth I, Phoenix Giant, 1997
Старки, Дейвид, Elizabeth, Vintage 2001
Томас, Пол, Authority and Disorder in Tudor Times 1485 — 1603, CUP, 1999
Тилярд, Е. М. У., The Elizabethan World Picture, Pimlico, 1943
Търнър, Робърт, Elizabethan Magic, Element 1989
Уорник, Рета М., Mary Queen of Scots, Routhledge, 2006
Уоткинс, Сюзън, Mary Queen of Scots, Thames and Hudson, 2001
Уедърфорд, Джон У., Crime and Punishment in the England of Shakespeare and Milton, McFarland, 2001
Уиър, Алисън, Britain’s Royal Families: The Complete Genealogy, Pimlico, 2002
Уиър, Алисън, Elizabeth the Queen, Pimlico 1999
Уиър, Алисън, Mary Queen of Scots and the Murder of Lord Darnley, Pimlico 2004
Уилямс, Невил, A Tudor Tragedy: Thomas Howard, Fourth Duke of Norfolk, Barrie and Jenkins, 1964
Юингс, Джойс, Sixteenth-Century England, Penguin, 1991