— Снижете се! — извика Мак на пилота. — Меган е в онази бяла кола. Не виждате ли, че той се опитва да я убие!
Колата на Меган беше по-бърза, но Бърни беше по-добър шофьор. Известно време беше пред него, но вече не можеше да му избяга. Той се изравни с нея и започна да я блъска. Тялото на Меган се люшкаше назад-напред, докато въздушната възглавница се изду от средата на волана. Сега не виждаше нищо, но продължи да натиска педала на газта и колата бясно препускаше на зигзаг из полето, а Бърни постоянно я удряше отстрани.
Вратата премаза рамото й, мустангът се олюля и се преобърна. След миг двигателят изригна в пламъци.
Бърни видя как колата на Меган се запали, но полицаите вече идваха. Чуваше воя на приближаващите сирени. Над главата му все по-отблизо бръмчеше хеликоптер. Трябваше да изчезва.
Някой ден ще навредиш някому, Бърни. Ето от какво се притесняваме. Това му беше казал психиатърът. Но ако успееше да се прибере в къщи при мама, тя щеше да се погрижи за него. Щеше отново да си намери работа на някой паркинг и всяка вечер щеше да си стои у дома, с нея. Отсега нататък щеше само да се обажда на жените по телефона. И никой нямаше да разбере.
Лицето на Меган избледняваше от паметта му. Щеше да я забрави така, както забравяше всички други, които бе харесвал. „Всъщност никога никому не съм сторил нищо лошо и не исках да го сторя на Ани — каза си той, докато препускаше в настъпващия мрак. — Може би ще ми повярват, ако ме разкрият.“
Премина втората гора и достигна до кръстопътя с отклонението от главния път. Обляха го прожектори. Чу мегафон:
— Полиция, Бърни. Знаеш какво трябва да направиш! Излез от колата с вдигнати ръце!
Бърни заплака.
— Мамо, мамо! — хлипаше той, докато отваряше вратата и вдигаше ръце.
Колата беше обърната настрани. Смазаната врата беше блокирала. Меган се опита да намери бутона на колана и да го откачи, но не успя. Беше загубила представа за всичко.
Подуши дим. Започна да се просмуква през вентилаторния отвор. „Господи! В капан съм!“.
Започнаха да я обливат горещи върни. Димът изпълни дробовете й. Опита се да извика, но от гърлото й не излезе звук.
Мак беше пред всички, които бясно се втурнаха от хеликоптера към колата на Мег. Пламъците от двигателя ставаха все по-високи. Мег се виждаше — опитваше се да се освободи, а огънят пълзеше по покрива и я осветяваше.
— Трябва да я измъкнем през дясната врата! — извика той.
В синхрон пилотът, репортерът и операторът подпряха с ръце нагорещения покрив на мустанга. В синхрон блъснаха колата към другата й страна, тя се олюля, пак я блъснаха.
— Хайде! — изкрещя Мак.
Лъхтейки, натиснаха колата с цялата си тежест и задържаха така за миг, а по опърлените им ръцете цъфнаха мехури.
Колата бавно се помести — едва-едва, после не устоя и с трясък се изправи на гумите си.
Горещината ставаше непоносима. Като насън Меган видя лицето на Мак, протегна ръка, освободи ключалката на вратата и отново изпадна в несвяст.
62
Хеликоптерът се приземи в Данбъри. Замаяна и изтощена от силните болки, Мег усети как ръцете на Мак я поеха, вдигнаха я и я положиха на носилка.
Друга носилка. Ани на път за шокова зала. Не, помисли си, не!
— Мак!
— Тук съм, Меги.
Ярки светлини. Операционна. Маска на лицето й. Свалянето на маската от лицето на Ани в болница „Рузвелт“.
— Мак!
Ръка покри нейната.
— Тук съм, Меги!
Тя се събуди в реанимацията с превръзка на рамото. Една сестра стоеше над нея.
— Нищо ви няма.
По-късно я вкараха в болнична стая. Майка й. Мак. Кайл. Чакаха я.
Лицето на майка й беше странно успокоено, когато срещна погледа й. Сякаш четеше мислите й.
— Мег, откриха тялото на баща ти.
Ръката на Мак лежеше върху рамената на майка й. И двете му ръце бяха превързани. Мак, нейната опора. Мак, нейната любов.
Обляното в сълзи личице на Кайл се долепи до нейното.
— Нямам нищо против, ако искаш да ме целунеш пред всички, Мег.
В неделя вечерта тялото на доктор Хенри Уилямс беше намерено в колата му в покрайнините на Питсбърг, Пенсилвания, в тихия квартал, където се беше запознал с жена си като дете и отраснал с нея. Беше погълнал смъртоносна доза сънотворни. Писма до сина и дъщеря му съдържаха думи на обич и молба за прошка.
Меган беше изписана от болницата в понеделник сутринта. Раната на рамото я болеше тъпо, но непрестанно. Иначе бързо се съвземаше.