— Първото нещо, което доктор Манинг е направил след оставката на Петрович, е било да се обади на доктор Уилямс и да му каже. Манинг е имал доверие на Уилямс и е имал нужда да сподели с някого. Бил е ужасен от вероятността клиниката да изгуби добрата си репутация. Казал е на Уилямс колко е била притеснена Петрович, че може би е унищожила ембриона на Андерсънови при подхлъзването си в лабораторията.
Уилямс е позвънил на Картър, който е изпаднал в паника. Картър е имал ключ за апартамента на Хелън в Кънетикът. Не са имали връзка. Понякога се е налагало той да пренася ембрионите, които тя е донасяла от клиниката веднага след оплождането и преди замразяването им. Той ги е пренасял в Пенсилвания, където са били присаждани в утробата на чуждите жени.
— Картър е изпаднал в паника и я е убил — съгласи се Уайкър. — Мег, доктор Уилямс ти е дал адреса на мястото, където с Картър са държали бременните. Длъжни сме да предоставим тази информация на властите, но искам да бъдем там, когато те пристигнат. Ще дойдеш ли?
— Естествено! Том, можеш ли да ми изпратиш хеликоптер? Някой от по-големите! Пропускаш нещо много съществено от признанията на Уилямс. Той е бил човекът, с когото Стефани Петрович се е свързала, когато е имала нужда от помощ. Той е бил този, който е присадил ембриона в утробата й. Тя трябва да роди всеки момент. Ако има нещо, което донякъде изкупва греха на Уилямс, то е, че не е казал на Филип Картър, че е скрил Стефани Петрович. Ако го беше направил, тя щеше също да се прости с живота си.
Том обеща да изпрати хеликоптера в „Дръмдоу“ след час. Мег се обади на две места. Първото беше у Мак.
— Можеш ли да се измъкнеш за малко, Мак? Искам да бъдеш с мен там.
Второто беше у една млада майка.
— Мога ли да ви видя със съпруга ви след час?
Мястото, което доктор Уилямс споменаваше в признанията си, се намираше на седемдесет километра от Филаделфия. Том Уайкър и екипът на Трети канал чакаха, когато хеликоптерът с Меган, Мак и Андерсънови се приземи.
Пет-шест коли бяха вече паркирани там.
— Споразумях се с властите да влезем заедно с тях — каза им Том.
— Защо сме тук, Меган? — попита Дайна Андерсън, когато се качваха в една от колите на Трети канал.
— Ако знаех със сигурност, щях да ви кажа — рече Меган. Инстинктът й подсказваше, че е на прав път. В признанията си Уилямс беше написал: „Когато Хелън доведе Стефани при мен да извърша трансплантацията на ембриона, нямах представа, че ако опитът е успешен, тя възнамерява да отгледа детето като свое.“
Младите жени в старата сграда бях на различен етап от бременността си. Меган видя смъртния ужас по лицата им, когато се изправиха лице в лице с властите.
— Нали няма да ме върнете у дома? — молеше се едно момиче, което нямаше двайсет години. — Изпълних обещанието си. Когато бебето се роди, ще получа парите си, нали? Моля ви!
— Майки посреднички — прошепна Мак на Меган. — Уилямс споменава ли дали са съхранени документите, доказващи чии са децата в утробите им?
— В признанията си пише, че всички са деца на жени, които са съхранявали ембрионите си в „Манинг“ — каза Меган. — Хелън Петрович е идвала редовно тук, за да се увери, че се грижат добре за момичетата. Искала е по възможност всички съхранени ембриони да бъдат родени.
Стефани Петрович не беше тук. Една разплакана сестра каза:
— Тя е в местната болница. Момичетата раждат там. Тя ражда в момента.
— Защо сме тук? — попита Дайна Андерсън отново след час, когато Меган се върна във фоайето на болницата.
Бяха разрешили на Меган да бъде при Стефани в последните минути от раждането.
— След няколко минути ще видим бебето на Стефани — каза тя. — Тя го е износила заради Хелън. Това е била тяхната сделка.
Мак дръпна Меган настрани.
— Вярно ли ще се окаже това, което подозирам?
Тя не отговори. След двайсет минути лекарят, изродил бебето, излезе от асансьора и ги повика с жест.
— Можете да се качите — каза той.
Дайна Андерсън стисна ръката на мъжа си. Прекалено развълнувана, за да може да говори, тя си мислеше „Дали това е възможно?“
Том Уайкър и операторите ги придружаваха, когато една усмихната сестра донесе увитото като във вързоп бебе и го вдигна.
— Това е Райън! — изпищя Дайна Андерсън. — Това е Райън!
На следващия ден след литургия в църквата „Сейнт Пол“ тленните останки на Едуин Ричард Колинс бяха предадени на земята. Мак стоеше до гроба с Катрин и Мег.
„Толкова сълзи изплаках, татко — мислеше си Мег. — Не ми останаха повече.“ Внезапно тя прошепна толкова тихо, че никой да не я чуе: