Осем момчета се сблъскаха на една пресечка.
— Ето ме: Вещица!
— Първобитен човек!
— Скелет! — това беше Том, ликуващ под костите си.
— Водоливник!1
— Просяк!
— Самата смърт!
Тряс! Всички се отдръпнаха след сблъскването — щастливи, разкривени и оплетени под уличната светлина. Разлюляната на вятъра електрическа лампа заприлича на камбана в катедрала. Плочите на улицата се превърнаха в дъски от палубата на пиян кораб, килнати и потопени в мрак и светлина.
Зад всяка маска имаше момче.
— Ти кой си? — посочи Том Скелтън.
— Не се казва. Тайна! — извика Вещицата с преправен глас.
Всички се засмяха.
— Ти кой си?
— Мумия! — извика момчето, увито в пожълтели древни одежди, подобно на огромна пура, закрачила гордо по тъмните улици.
— А ти? …
— Няма време! — каза някой скрит зад още една загадка от муселин и боя. — Фокус или радост!
— Дааа!
С писък, вой и с радостта на злокобни духове те побягнаха по всичко друго освен по тротоарите, извисявайки се над храсти и почти помитайки скимтящи кучета. Но по средата на бягането, смеха и лаенето изведнъж сякаш ги задържа някаква огромна ръка от нощ, вятър и лошо предчувствие и те спряха.
— Шест, седем, осем.
— Не може да бъде. Брой отначало.
— Четири, пет, шест…
— Трябва да сме девет! Някой липсва!
Взеха да се душат един друг като уплашени зверове.
— Пипкин го няма!
Как разбраха? Нали всички бяха скрити зад маски? И все пак, и все пак…
Усетиха отсъствието му.
— Пипкин! Та той не е пропускал този Празник от милион години! Момчета, това е ужасно! Хайде!
Широк завой — и с кучешки тръс и криволичене те се завъртяха и заспускаха по средата на калдъръмената улица, запокитени като листа пред буря.
— Ето я къщата му!
Спряха рязко. Насреща бе къщата на Пипкин, но без достатъчно тикви по прозорците, без достатъчно царевични стебла на верандата, без достатъчно привидения, надничащи зад тъмното стъкло на стаята високо в кулата.
— Гледай ти — каза някой, — ами ако Пипкин е болен?
— Тогава няма да има никакъв Празник.
— Никакъв Празник — захленчиха всички. Тогава някой хвърли киселица към външната врата на Пипкин. Чу се леко тупване като заек, който скоква в бяг.
Зачакаха, кой знае защо тъжни, кой знае защо объркани. Мислеха си за Пипкин и за Празника, който щеше да се окаже гнила тиква с угаснала свещ, ако… ако… ако… не дойдеше Пипкин.
Ела, Пипкин. Ела и спаси нощта!
Глава 2
Защо чакаха така изплашени едно малко момче?
Защото…
Джо Пипкин бе най-великото момче на всички времена. Най-славното момче, някога падало от дърво и тържествуващо след това. Най-чудесното момче, някога препускало победно по пистата и виждайки приятелите си на цяла миля някъде отзад, препъвало се и падало в очакване да бъде застигнато, и след като се е изравнило, рамо до рамо с тях, е пресичало лентата на победителя. Най-веселото момче, претърсвало всички обитавани от духове труднодостъпни къщи в града и връщало се, за да съобщи за тях и да събере всички хлапета, за да кръстосват сутерените, да се катерят по бръшляна на каменните стени и да срутят с викове комините, да пръскат водата от покривите с дюдюкане, маймунски танци и рев на шимпанзета. В деня, в който Пипкин се роди, всички бутилки с портокалов сок и сода на света се запениха, весели пчели се зароиха по полята и зажилиха момите. На рождения му ден в средата на лятото езерото изскачаше от бреговете си и се връщаше с висока отливна вълна от момчета, с гигантски скок от тела и грохот на смехове.
Призори, както си спите в леглото, чувате птиче почукване на прозореца. Пипкин.
Подавате глава навън в чистия като снежна вода летен утринен въздух.
Там сред росата на ливадата зайчи следи показват къде само преди миг не дузина, а само един заек е обикалял и белязал навсякъде с кръстчета във възторг и възхвала на живота, носейки се над плетове, кастрейки папрати, газейки детелини. Следите приличат на линиите на разпределително железопътно депо. Милион следи в тревата, но никакъв…
Пипкин.
Но ето го, показва се като див слънчоглед в градината. Голямото му кръгло лице засиява с ново слънце. Очите му святкат с морзови сигнали:
— Бързайте! Още малко и ще свърши!
— Кое?
— Днес! Сега! В шест сутринта! Гмурнете се! Потопете се в него!
Или:
— Това лято! Преди да се усетите — и тряс! Отишло си е! Бързо!
И потъва сред слънчогледите, за да изникне по-нататък.
О, Пипкин, скъпи Пипкин, най-чудесното, най-прекрасното от всички момчета!
1
Капчук, включен в архитектурната декорация на сграда, обикновено във формата на гротескно животно или фантастично създание.