Наш носеше всичко необходимо в сака си. Извади ролката изолирбанд и точно в този миг Гай Новак извърши голяма грешка.
Опита се да го удари с юмрук и се провикна:
— Бягайте, момичета!
Наш го перна с лакът през гърлото, с което го прекъсна. После го тресна с длан по челото. Гай се хвана за гърлото и се срути на пода.
— Само гък да кажеш още — изсъска Наш, — ще доведа дъщеря ти и ще те накарам да гледаш. Разбра ли?
Гай се смрази. Бащинството е способно да превърне в смелчага дори и един жалък червей като Гай Новак. Дали и те с Касандра щяха да имат вече деца, мина през ума на Наш. Сигурно. Касандра произхождаше от голямо семейство. Казваше, че иска и те да имат много деца. Той самият не бе толкова убеден — мирогледът му беше доста по-мрачен от нейния, — но никога нищо нямаше да й откаже.
Погледна надолу. Дали пък да не ръгне Новак в крака или да му отреже някой пръст? Няма нужда. Гай бе направил своя ход и си бе извлякъл поуката. Повече нямаше да посмее.
— Обърни се по корем и сложи ръце зад гърба си.
Гай изпълни командата. Наш омота изолирбанда около китките и лактите му. После повтори същото и с краката. Опъна назад ръцете, сви краката в коленете и привърза китките към глезените. Класика в жанра. Накрая омота устата на Гай пет пъти.
И едва тогава Наш се отправи към вратата на мазето.
Гай започна да се дърпа, но нямаше нужда. Наш искаше само да се убеди, че момичетата не са чули глупавия му крясък. Открехна вратата. Все още се чуваше телевизорът от горния етаж. Момичетата не се виждаха никакви. Затвори вратата и се върна долу.
— Бившата ти жена е направила един видеозапис. Искам да ми кажеш къде е.
Устата на Гай беше омотана. Объркването му си личеше по очите: как може да отговори, ако устата му е запушена? Наш му се усмихна и му показа острието.
— Ще ми кажеш след няколко минути, Окей?
Вибраторът на мобифона му отново се включи. Сигурно е пак Луистън, си каза, но като погледна номера на повиквателя, веднага му стана ясно, че новините са лоши.
— Какво има? — попита.
— Полицията е тук — каза Пиетра.
Наш ни най-малко не се изненада. Падне ли дори само една подпора, всичко почва да се срутва. Сега вече времето никак не му стигаше. Не можеше да си позволи да кисне тук и да измъчва бавно Гай. Трябваше да бърза.
А как можеше бързо да накара Гай да говори?
Наш поклати глава. Онова, което ни кара да сме смели — за което сме готови да умрем, — то ни прави и слаби.
— Ще се отбия за малко при дъщеря ти — каза на Гай. — А след това ще проговориш, нали?
Очите на Гай щяха да изскочат. Задърпа се, както беше завързан, и се опита да подскаже на Наш онова, което той вече знаеше. Наистина щеше да говори. Щеше да си каже всичко, само и само да остави дъщеря му на мира. Наш обаче знаеше, че още по-лесно ще се добере до сведенията, ако дъщеря му е пред очите му. Според някои самата заплаха е достатъчна. Можеше и да се окажат прави.
Но Наш искаше да доведе дъщеря му и заради друго.
Пое дълбоко въздух. Краят наближаваше. Вече го виждаше. Да, искаше да оцелее и да се измъкне оттук, но лудото не само се бе промъкнало, но и го бе обзело изцяло. Лудото подпали кръвта във вените му и той се почувства възбуден и жив.
Тръгна нагоре по стълбите. Чуваше зад гърба си как завързаният Гай пощурява. За миг лудото отстъпи и Наш насмалко не се върна. Гай беше готов всичко да си каже. А може и да не беше съвсем готов. Тогава може би наистина щеше да му се стори, че е само заплаха.
Не, трябваше да изпълни замисленото.
Отвори вратата и излезе в преддверието. Погледна нагоре към стълбите. Телевизорът продължаваше да работи. Направи още една крачка.
Но спря, когато чу звънеца на входната врата.
Тиа паркира на алеята пред дома на Новак. Остави в колата мобифона и портфейла си и се забърза към предната врата. Опитваше се да смели чутото от Бетси Хил. Синът й е добре. Това беше най-важното. Може и да има някоя и друга дребна рана, но е жив, здрав и дори способен да бяга. Бе казал на Бетси и други неща — как се чувствал виновен за смъртта на Спенсър и прочее. Но с всичко това можеха да се справят. Първо е нужно да оцелееш. Да го прибереш у дома. След това вече можеш да се тревожиш за останалото.
Все още потънала в тези си мисли, Тиа позвъни на входната врата на Новак.
Преглътна и се сети, че и неговото семейство е преживяло съсипваща загуба. Сигурно бе важно да изрази съболезнованията си, но всъщност й идваше единствено да грабне дъщеря си, да намери сина и съпруга си, да ги закара у дома и да заключи завинаги вратите.