Та когато Коуп най-после стигна до него, Нийл Кордоба престана да клати глава, а просто я отпусна върху гърдите на Коуп. Започна да ридае и да повтаря името на Реба, да казва, че не е истина, не може да е истина, и да моли някаква всевишна сила да му върне любимата. Коуп му помагаше да стои на крака. Минаха минути. Не се знае колко. Коуп стоеше, придържаше мъжа и мълчеше.
Час по-късно Коуп се прибра с колата си у дома. Взе душ, облече смокинга и застана до шаферите си. Седемгодишната му дъщеря Сара предизвика ахкания и охкания, докато минаваше по пътеката между редовете. Бракосъчетанието се ръководеше от самия губернатор на щата. След това имаше голямо парти с оркестър на живо и всичките му там подробности. Мюз присъстваше в качеството си на шаферка — наконтена, елегантна, красива. Поздрави го с целувка по бузата. Коуп й благодари. С това приключи целият им разговор по време на сватбата.
Вечерта се превърна в някаква вихрушка от цветове, но в един момент Коуп успя да се усамоти за една-две минути. Разхлаби папионката и разкопча горното копче на ризата си. Днес бе затворил цикъла, започнал със смърт и завършил с щастливото съчетание на двама. Повечето хора сигурно виждат нещо дълбоко философско в подобно събитие. Не и Коуп. Седеше и слушаше гаврата на оркестъра с едно ритмично парче на Джастин Тимбърлейк и наблюдаваше как гостите му се мъчат да го изтанцуват. За момент се потопи в тъмнината. Мисълта му се отправи към Нийл Кордоба, към съсипващия удар, който го бе сполетял заедно с двете му дъщерички.
— Тати?
Обърна се. Беше Кара. Дъщеря му го грабна за ръка и го изгледа от висотата на всичките си седем години. И тя го разбираше.
— Мога ли да те поканя на танц? — попита Кара.
— Ти нали мразеше да танцуваш?
— Но тази песен я обожавам. Не ми отказвай.
Изправи се и се запъти към дансинга. Повтаряха глуповатия припев на песента „Bring sexy back“ — да възвърнем сексапила. Коуп затанцува. Кара отмъкна новата му булка от една група сватбари и я довлече на дансинга. Новото семейство — Люси, Кара и Коуп — танцуваха заедно. Музиката сякаш се усили. Приятели и роднини запляскаха в такт. Коуп танцуваше усърдно и отвратително. Двете жени и живота му едва сдържаха смеха си.
Когато ги чу да пръхтят, Коуп се хвърли още по-ентусиазирано във вихъра на танца. Продължи да маха с ръце, да кълчи кълки, да се поти и да се върти около оста си, докато накрая от света не остана нищо друго, освен тези две красиви лица и чудният звън на смеха им.