Коуп, както всички наричаха Пол Коуплънд, седеше зад бюрото си и се смееше с отметната назад глава на нещо, което Тремънт току-що му бе пошепнал.
Мюз усети как бузите й пламнаха.
— Здравей, Мюз — провикна се той.
— Коуп — отвърна тя и кимна на останалите.
— Влез и затвори вратата след себе си.
Влезе и усети как погледите им се събраха върху й. Още по-пламнали бузи. Почувства се в клопка и направи опит да изгледа кръвнишки Коуп. Той обаче отказа да се трогне. Просто си стоеше ухилен като някакъв глупав хубавец, какъвто всъщност си беше. Опита се да му направи знак с очи, че иска първо да поприказват насаме, че има чувството да е попаднала в засада, но той се разсея.
— Да започваме тогава, а?
— Окей — каза Лорън.
— Чакай, познаваш ли се с всички?
Коуп бе внесъл смут в службата. Още с пристигането си като нов окръжен прокурор бе шашнал всички, като повиши Мюз на поста главен окръжен следовател. Обикновено даваха длъжността на някой дългогодишен печен мъж, който да напътства назначения по политическа линия новодошъл в дебрите на системата. Когато я бе избрал, Лорън Мюз бе сред най-младите следователи в отдела. Запитан от журналистите по какви критерии я бе предпочел пред дългогодишните служители-мъже, той им отговори само с една дума: „Качества.“
А ето, че сега бе в една стая с четирима от подминатите стари служители.
— Този господин не го познавам — кимна Мюз по посока на мъжа с бележника и химикалката.
— А, извинявай. — Коуп протегна ръка с жеста на водещ на телевизионно състезание и лепна на лицето си готовата си екранна усмивка. — Представям ти Том Гогън, репортер от „Стар Леджър“.
Мюз премълча. Писарушката-зет на Тремънт. Нещата съвсем се подреждаха.
— Можем ли да почваме вече? — попита я той.
— Както кажеш, Коуп.
— Добре. Франк тук има някакво оплакване. Имаш думата, Франк.
Пол Коуплънд наближаваше четирийсетте. Съпругата му бе починала от рак наскоро след раждането на вече седемгодишната им дъщеря Кара. Отгледал я бе сам. До този момент поне. Снимките на Кара бяха изчезнали от бюрото му. Мюз си спомни, че след пристигането си Коуп бе сложил една на лавицата точно зад стола си. Но един ден, след като бе разпитвал някакъв педофил, Коуп я беше махнал. Така и не го попита за причините, но предполагаше, че има някаква връзка.
И на годеницата му нямаше снимка, но на закачалката висеше увит в найлон смокинг. Сватбата бе насрочена за идната събота. Мюз щеше да присъства. Нещо повече — щеше да е една от шаферките.
Коуп седна зад бюрото и остави Тремънт да говори. Свободни столове нямаше, та Мюз остана права. Чувстваше се оголена и възмутена. Един от подчинените й се канеше да я нападне, а Коуп — предполагаемият й защитник — го остави да действа на свобода. Стисна зъби, за да не започне на всяка дума да го обвинява в сексизъм, но си даваше сметка, че ако самата тя беше мъж, нямаше да остави глупостите на Тремънт без последствие. Щеше да има властта да го изхвърли като мръсно коте, без да й пука за политическите и медийните последствия.
Сега стоеше и кипеше отвътре.
Макар и седнал, Франк Тремънт повдигна колан:
— С цялото ми уважение към мис Мюз, значи…
— Главен следовател Мюз — поправи го Лорън.
— Пардон?
— Не съм ти мис Мюз. Имам си титла. Аз съм главен следовател. И съм ти началник.
Тремънт се подсмихна. Извърна се бавно към колегите си следователи, сетне към зет си с изражение на лицето, което сякаш говореше: Аз какво ви казвах?
— О, нещо много сме чувствителни — рече и включи на пълен сарказъм: — Главен следовател Мюз?
Мюз хвърли поглед към Коуп. Той остана неподвижен. Лицето му не излъчваше никаква утеха. Каза единствено:
— Извинявай за прекъсването. Продължавай, Франк.
Мюз усети как ръцете й се свиха в юмруци.
— Добре. Аз, значи, имам двайсет и осем години стаж в борбата с престъпността. Аз попаднах на случая с проститутката в Пети район. Това, че Мюз се яви непоканена, е едно на ръка. Не ми се нрави. Не е по протокола. Но щом иска да се прави на полезна, така да е. Обаче тя започва да заповядва. Започва да се налага и да подкопава авторитета ми пред униформите. — Разпери широко ръце. — А това никак не е хубаво.
Коуп кимна:
— Ти, значи, попадна на този случай.
— Аз.
— Опиши ми го.
— Ъ?
— Опиши ми случая.
— Не знаем още кой знае колко. Мъртва проститутка. С размазано от бой лице. Аз смятам, че е била бита до смърт. Самоличност все още неизяснена. Разпитахме някои от другите проститутки, но никоя не я познава.