Реба Кордоба бе влязла в „Таргет“. Металик зелената й акура МДХ бе паркирана далеч от входа — доста удобно, макар рискът да оставаше голям. Паркираха микробуса до акурата, от страната на водача. Замисълът бе изцяло на Наш. Пиетра бе влязла след Реба Кордоба и я следеше. И Наш бе влязъл за малко в „Таргет“ да направи бърза покупка.
Сега чакаше есемеса от Пиетра.
Беше се отказал от мустака — нямаше да се впише в тукашната обстановка. Днес трябваше да има вид на открит и доверчив човек. Хората с мустаци не са от този тип. Буйният мустак, който бе използвал с Мариан, обикновено доминира на лицето. Ако търсиш описание, малцина свидетели са забелязали нещо друго, освен мустака. Така че често му вършеше работа.
Но не и в днешния случай.
Наш остана в буса и се подготви. Огледа косата си в огледалото и мина още веднъж по лицето си с електрическата самобръсначка.
Касандра страшно си падаше по гладко обръснатите му бузи. Брадата му бе възгъста и към пет следобед започваше да я дращи.
— Тегли си една контра в моя чест, красавецо — примолваше му се Касандра с оня кос поглед, от който се накъдряха и палците на краката му. — Пък аз ще покрия лицето ти с целувки.
Спомняше си тези мигове. В съзнанието си чуваше гласа й. Сърцето още го болеше. Отдавна се бе примирил с това, че болката ще му остане завинаги. За цял живот. Празнотата никога нямаше да се запълни.
Седеше на шофьорската седалка и наблюдаваше щъкащия из паркинга народ. Всички те бяха живи и дишаха, а Касандра бе сред мъртвите. Красотата й вече сигурно е изгнила. Трудно му бе да си я представи в сегашния й вид.
Мобифонът му избръмча. Текст от Пиетра:
На касата. Излиза.
Потърка набързо очите си с два пръста и слезе от автомобила. Отвори задните врати на микробуса. Онова, което бе купил — детска автомобилна седалка с пет опорни точки и с променлива конфигурация на фирмата „Коско Сенара“, най-евтината в магазина, за четирийсет долара, — бе вече разопаковано.
Хвърли поглед зад себе си.
Реба Кордоба буташе червена количка за пазаруване, съдържаща няколко найлонови торби. Като повечето от останалите овце от предградията, и тя имаше леко измъчен, но все пак щастлив вид. Винаги се бе чудил: това тяхното истинско щастие ли е, или самоналожено? Имат си всичко, от което се нуждаят — хубав дом, две коли, финансова осигуреност, деца. Дали пък това не е достатъчно за една жена, запита се. Дали и мъжете им, които по цял ден се трудят в службите си, че да им осигурят всичко това, се чувстват по същия начин?
Зад Реба Кордоба видя и Пиетра. Тя спазваше дистанция. Наш огледа околността. Някакъв дебелак с хипарска прическа, рошава брада и риза батак попривдигна джинсите, от които се подаваше задникът му, като на някой водопроводчик, и се запъти към входа. Отврат. Наш го бе наблюдавал как в продължение на доста минути бе обикалял с очукания си шевролет каприс да търси по-близко място за паркиране, та да си спести десет секунди ходене пеша. Дебелашка Америка.
Отвори широко вратата на микробуса откъм мястото на водача на акурата. Приведе се и се зае с новата седалка. Бе нагласил огледалото на водача така, че да види приближаването й. Реба натисна дистанционното и задният капак се вдигна. Изчака я да дойде съвсем наблизо.
— По дяволите! — рече. Каза го достатъчно силно, че да го чуе Реба, с по-скоро озадачен, отколкото изнервен тон. Изправи се и се зачеса по тила, сякаш недоумяваше. Погледна към Реба Кордоба и й хвърли дружелюбна усмивка.
— Автомобилна седалка — каза.
Реба Кордоба бе симпатично миньонче с кукленски черти. Погледна към него и съчувствено му кимна.
— А бе, кой ги пише тия ръководства за монтаж? — подхвана Наш. — Сигурно е някой инженер от НАСА.
Реба се усмихна, вече със съчувствие:
— Невероятни са, нали?
— Абсолютно. Онзи ден например сглобявах новата кошарка от „Пак-енд-плей“ на Роджър — двегодишния ми син, имам предвид. Имате ли такава? „Пак-енд-плей“ имам предвид.
— Разбира се.
— Уж било много лесно да се сгъне и прибере, ама Касандра — жена ми, имам предвид — твърди, че съм бил безнадежден случай.
— Моят мъж е същият.
Той се изсмя. И тя се засмя. Много приятен смях, помисли си Наш. Дали и съпругът й го харесва? — запита се. Дали е някой веселяк, който обича да кара жена си с кукленските черти да се смее, а той все още се заслушва и се радва на смеха й?
— Никак не ми се ще да ви безпокоя — каза, все още в ролята на добряк, с разперени надолу ръце, — но трябва да взема Роджър от детската градина, а с Касандра и двамата сме маниаци на тема безопасност.