— Че как иначе?
Берта сви рамене.
— Телефонът е до леглото ти, но трябва да се обадя да го включат. И сигурно ще трябва да ти помогна да набереш номера.
— Предполагам.
— Между впрочем, имаш ли здравна осигуровка? Ще трябва да попълним едни формуляри.
Майк понечи да се усмихне. Всичко по реда си.
— Имам.
— Ще пратя някой от приемната да снеме данните ти.
Лекуващият скоро ще дойде да поговорите за нараняванията ти.
— Тежки ли са?
— Били са те здраво, а по това, че толкова дълго беше в безсъзнание, може да се заключи, че имаш сътресение и черепно-мозъчна травма. Но по-добре да чуеш подробностите от доктора, ако нямаш нищо против. Ще се опитам да го изпратя по-скоро.
Разбираше я. Не е прието дежурната сестра да поставя диагнози.
— Много ли те боли? — попита Берта.
— Средно.
— В момента си на болкоуспокояващи, та сигурно ще те заболи още повече, преди да отшуми. Ще ти сложа малко морфин.
— Благодаря.
— До скоро.
Запъти се към вратата. Майк се сети за още нещо.
— Сестро?
Тя се извърна.
— Няма ли някой полицай, който чака да разговаря с мен?
— Моля?
— Бил съм нападнат, а ако се съди по думите ти — и обран, Полицията това не я ли интересува?
Тя скръсти ръце върху гърдите си.
— И ти какво мислиш? Че си нямат друга работа, освен да седят тук, докато се събудиш ли?
Права беше. И лекарите стояха на главата ти само по телевизията.
А Берта добави:
— Пък и повечето такива пострадали като теб не подават оплаквания.
— Какви „такива“?
Тя пак смръщи чело:
— Да ти повикам ли и полицията?
— По-добре първо да говоря с жена ми.
— Да — каза тя. — Да, може би това ще е най-добре. Майк протегна ръка към бутона за регулиране на леглото.
Болката преряза гръдния му кош. Дробовете му спряха. Опипом намери устройството и натисна най-горното копче. Леглото избута тялото му в полулегнало положение. Опита се да се поизправи още малко. После бавно се пресегна за телефона. Долепи слушалката до ухото си. Още не го бяха включили.
Тиа сигурно е изпаднала в паника.
Дали Адам се е прибрал вече?
Кой, по дяволите, го бе бил?
— Мистър Бай?
Сестра Берта бе отново на вратата.
— Доктор Бай — поправи я той.
— Пардон, забравих.
Не че искаше да се изтъкне. Но не пречи в болницата да знаят, че си имат работа с човек от професията. Когато спрат полицай за превишена скорост, веднага казва на колегата си с какво си изкарва хляба. Сложи го към графа „Не пречи“.
— Тук има един полицай по съвсем друг случай — каза тя. — Искаш ли да говориш с него?
— Да, благодаря. Но може ли да ми включат телефона?
— Всеки момент ще стане.
В стаята влезе униформен полицай. Дребен на ръст, латино, с тънки мустачки. На Майк му се видя около трийсет и пет годишен. Представи се с името Гутиерес.
— Наистина ли желаете да подадете оплакване? — попита.
— Разбира се.
И онзи се намръщи.
— Защо?
— Аз ви докарах тук.
— Благодаря.
— Моля. А знаете ли къде ви намерих?
Майк се замисли за секунда.
— В уличката до клуба? Забравих й името.
— Точно така.
Загледа се очаквателно в Майк. А на него едва сега му се проясни.
— Не е това, което си мислите — каза Майк.
— А какво е това, което си мисля?
— Че ме е подмамила проститутка.
— Да ви е подмамила?
Майк се опита да свие рамене:
— Сигурно гледам много телевизия.
— Добре. Не съм много силен по изводите, но знам следното: намерих ви в уличка, която е свърталище на проститутки. Възрастта ви е поне с двайсет до трийсет години над средната за посетителите на клубовете в района. Женен сте. Нападнали са ви, обрали са ви, а и са ви били точно така както бият някой подмамен — направи с пръсти знак за кавички — от проститутка или от сутеньора й.
— Не търсех платена любов — каза Майк.
— Ама, разбира се. Отишли сте да се наслаждавате на пейзажа. Изключителен е. Да не говорим за прекрасния аромат. На мен поне няма нужда да ми го обяснявате. Самият аз го намирам за крайно привлекателен.
— Търсех сина си.
— В онази уличка?
— Да. Видях един негов приятел… — Болката се върна Усети накъде върви разговорът. Доста трябваше да им обяснява. А после? Пък и какво щеше да открие този полицай?
Трябваше да се свърже с Тиа.
— Много ме боли в момента — каза Майк.
Гутиерес кимна.
— Разбирам. Това е визитката ми. Ако искате да говорите или да подадете оплакване, обадете ми се. Окей?
Гутиерес остави визитката на нощното шкафче и си отиде. Майк дори не я погледна. При всичката болка успя да вдигне телефона и да набере мобилния номер на Тиа.