Седемнадесета глава
Лорън Мюз гледаше записа от уличната камера близо до мястото, където бяха намерили Джейн Доу. Нищо не се набиваше на очи, но пък и тя не бе очаквала нещо повече. По това време през този участък минаваха десетки автомобили. Нямаше критерий, по който да ги отсее. Трупът се побираше и в най-малкия багажник.
Но тя продължаваше да се взира и да се надява. Лентата се извъртя — и какво? Едно голямо нищо.
Кларънс пак почука и подаде глава през вратата:
— Няма да ми повярваш, шефе.
— Слушам те.
— Първо на първо, забрави за изчезналия мъж. Оня Бай. Познай къде е?
— Предавам се.
— В болница в Бронкс. Жена му заминава в командировка, той излиза, а някаква проститутка го пребива.
Мюз направи гримаса.
— Жител на Ливингстън е търсел проститутка в оня район?
— Ами отде да знам — някои си падат по бедните квартали. Но и това не е главната новина. — Кларънс седна без покана, което не бе в негов стил. Бе навил ръкавите на ризата си, а през месестото му лице се мъчеше да избие лека усмивка.
— Акурата МДХ на Кордоба е още на хотелския паркинг — каза. — Местните полицаи почукали на някои от вратите. Не била там. Затова реших да се върна назад.
— В смисъл?
— На последното място, където знаем със сигурност, че е била. Молът „Палисейдс“. Мястото е доста голямо, та имат доста стабилна система за сигурност. И взех, че им се обадих.
— На охраната?
— Точно така. И слушай какво излезе: вчера към пет следобед дошъл някакъв и казал, че бил видял как една жена със зелена акура МДХ отишла до колата си, натоварила в нея покупките си, след което отишла при мъжа, чийто бял микробус бил паркиран до нея. Видял я да влиза в буса — без всякаква принуда, — но вратата се затворила зад нея. И дотук онзи нищо не го усъмнило, но после видял как друга жена дошла и седнала в акурата на първата. След което и двата автомобила заминали заедно.
Мюз се облегна назад.
— Микробусът и акурата?
— Точно така.
— Като зад волана на акурата седяла другата жена?
— Точно така. Та тоя човек, значи, отива и съобщава видяното на охраната, а гардовете викат „Е, и?“ И не му обръщат никакво внимание. Ами какво могат да направят. Така че просто го слагат към дело. Но когато аз им се обаждам, изведнъж нещо им светва и вадят сводката. Първо на първо, всичко това се е случило точно пред „Таргет“. Човекът направил донесението в пет и петнайсет. А знаем, че Реба Кордоба е платила на касата на „Таргет“ в четири и петдесет и две — времето е отбелязано на касовата бележка.
Камбанен звън отекна в ушите на Мюз, но тя не успя да определи точно откъде идеше.
— Обади се на „Таргет“ — каза. — Сто на сто имат камери за наблюдение.
— В момента работим съвместно с главното управление на „Таргет“. Нужни са ни два-три часа, не повече. И още нещо. Може да е важно, може и да не е. Но успяхме да разберем какво е купила от „Таргет“. Няколко детски филма на дивиди, детско бельо, дрехи — всичко детско.
— Каквото една жена не би купила, ако се кани да бяга с любовник.
— Именно, освен ако не се кани да вземе и децата, което тя не е сторила. И още нещо. Успяхме да отворим акурата й на паркинга, но в нея нямаше торба от „Таргет“. Съпругът й провери и у тях, да не би да се е отбила там и да я е оставила. И там нищо от „Таргет“.
Студени тръпки полазиха бавно по тила на Мюз.
— Какво има? — попита той.
— Искам да видя сводката от охраната. Намери номера на човека, който я е видял да се качва в микробуса. Разчопли паметта му. Какво друго е забелязал — коли, описание на пътниците, каквото се сети. Сигурна съм, че гардовете не са го разпитали тъй подробно. Искам да знам всичко.
— Окей.
Поговориха още минута-две, но мозъкът й въртеше на високи обороти, а пулсът й се учести. След като Кларънс излезе, Мюз вдигна слушалката и набра номера на мобифона на своя началник, Пол Коуплънд.
— Ало?
— Къде си? — попита Мюз.
— Току-що оставих Кара. Идвам към службата.
— Искам да обсъдя нещо с теб, Коуп.
— Кога?
— Моментално.
— Но аз имам среща с бъдещата ми булка в един ресторант. Ще уточняваме за последно схемата за сядане.
— Схемата за сядане?
— Точно така, Мюз. Схемата за сядане. Кои гости къде ще седят.
— И това те вълнува?
— Ни най-малко.
— Остави Люси сама да я подреди.
— Ами да. Тя сякаш и така не е взела нещата в свои ръце. Влачи ме насам-натам, но не ми дава и дума да кажа. Бил съм само балсам за очите.
— И това е вярно, Коуп.
— Съгласен съм, но имам и мозък.
— И точно той ми е нужен в момента — каза тя.