— Защо? Какво има?
— Имам едно от адски лудо предчувствие, но искам да прецениш дали наистина съм попаднала на нещо, или съвсем съм откачила.
— То по-важно ли е от това, кой друг ще седне на масата на леля Карол и чичо Джери?
— Не бих казала. Някакво си там убийство.
— Ще се пожертвам. Идвам веднага.
Телефонният звън събуди Джил.
Бе в стаята на Ясмин. А Ясмин се мъчеше да впечатли останалите момичета с това, че съвсем е полудяла на тема момчета. На една от стените имаше постер на Зак Ефрън — сладурът от филмите „Хайскул мюзикъл“, а на другата — на близнаците Спраус от „Суит лайф“. Третият постер бе на Майли Сайръс от „Хана Монтана“ — е, този път момиче, а не готин тип, но все пак… Всичко издаваше отчаянието на приятелката й.
Леглото на Ясмин бе до вратата, а на Джил — до прозореца. И двете бяха отрупани с меки животни. Веднъж Ясмин бе казала на Джил, че най-хубавото на развода е състезанието по глезене — и двамата родители се надпреварваха кой какви играчки да й купува. Макар майката да виждаше Ясмин само четири-пет пъти годишно, не преставаше да й праща разни работи. Ясмин имаше вече поне две дузини „Мече с гардероб“ — едното в униформата на мажоретка, друго — до възглавницата на Джил — като поп-звезда с диаманти по шортите, бюстие и микрофонен кабел около косматия си врат. Цял тон животни от поредицата „Уебкинз“ се търкаляха по пода, включително цели три хипопотама. Нощното шкафче бе отрупано със стари броеве на детско-юношеските списания „Джей14“, „Тийн пийпъл“ и „Попстар“. Мокетът бе с дълъг косъм — нещо, което бе излязло от мода още през седемдесетте години, според собствените й родители, но сега се радваше на неочаквана популярност сред подрастващите девойки. На бюрото стоеше чисто нов Апъл аймак.
Ясмин беше царица на компютрите. Джил — също.
Джил седна в леглото. Ясмин примига и я погледна. В далечината Джил чуваше плътен мъжки глас да говори по телефона. Мистър Новак. На нощното шкафче между двете стоеше часовник с формата на Хоумър Симпсън. Показваше седем и петнайсет сутринта.
Прекалено рано за телефонни обаждания, особено по време на уикенд, помисли си Джил.
Предната вечер бяха стояли до късно. Първо ходиха на вечеря и на сладолед с мистър Новак и досадната му нова приятелка Бет. Тя бе към четирийсетгодишна и се смееше на всичко, което мистър Новак кажеше. А бе, изобщо се правеше на ученичка, която иска някое момче да я забележи. Джил смяташе, че такава фаза се изживява. Може би не беше права.
В стаята на Ясмин имаше телевизор с плазмен екран. Баща й ги остави да гледат филми до насита.
— Уикенд е — обяви мистър Новак с широка усмивка. — Карайте, докато ви писне. Направиха си пуканки в микровълновата и гледаха филми за над тринайсетгодишни, та дори и един за над седемнайсетгодишни, за който, ако научеха, родителите на Джил щяха да изкрейзят.
Джил стана от леглото. Пишкаше й се, но по-важно бе да разбере какво е станало снощи, дали баща й е открил Адам. Тревожеше се. И тя бе звъняла на Адам от мобифона си. Да се крие от мама и татко — Окей, имаше резон. Но никога не си бе представяла, че ще откаже да се обажда на сестричката си или да отговаря на есемесите й. Адам винаги й се обаждаше.
Този път обаче — не.
От което Джил се тревожеше още повече. Провери мобифона си.
— Какво правиш? — попита Ясмин.
— Гледам дали Адам не ме е търсил.
— Е, и?
— Не е.
Ясмин се умълча.
Някой почука леко на вратата, после я отвори. Мистър Новак подаде глава и прошепна:
— Хей, вие, защо не спите?
— Телефонът ни събуди — отвърна Ясмин.
— Кой се обади? — попита Джил.
Мистър Новак я изгледа.
— Майка ти.
Джил се вцепени.
— Какво е станало?
— Нищо особено, миличка — отвърна мистър Новак, а Джил усети, че я лъже. — Просто попита може ли да останеш тук и днес. Ще се разходим до мола, а след това да идем на кино. Какво ще кажеш?
— Защо иска да оставам тук? — запита Джил.
— Не знам, скъпа. Просто каза, че имала някакъв нов ангажимент и ме помоли да й направя тази услуга. Но каза да ти предам, че те обича и че всичко е наред.
Джил замълча. Лъжеше я. Усещаше го. И Ясмин го усещаше. Хвърли поглед на приятелката си. Нямаше смисъл да любопитства. Нямаше нищо да им каже. Явно смяташе, че единайсетгодишните им мозъчета не знаят как да се справят с истината, или някакво друго глупаво възрастно оправдание.
— Ще изляза набързо за няколко минути — каза мистър Новак.
— Къде отиваш? — попита Ясмин.
— До офиса. Да си взема някои неща. Но Бет току-що дойде. Долу е и гледа телевизия, ако ви потрябва за нещо.
— Дойде просто ей така? — запита язвително Ясмин.