Информацията бе безполезна, но поне не мълчеше.
— Мога ли да ви задам един малко необичаен въпрос? — попита Мюз.
Той кимна и застана нащрек, готов в отчаянието си на всичко.
— Да ви е споменавала Реба за някоя приятелка, която си има неприятности?
— А вие какво имате предвид под „неприятности“?
— Добре, нека започнем оттук. Предполагам, че никой от познатите ви не липсва.
— Както жена ми например, така ли?
— Просто да липсва. По-конкретно: някои от приятелите ви да ги няма. Например — да са на почивка.
— Фридман и жена му заминаха за една седмица в Буенос Айрес. Тя е много близка с Реба.
— Така. Много добре. — Знаеше, че Кларънс записва всякак негова дума. Щеше да провери дали мисис Фридман е там, където се предполага да е. — Някой друг?
Нийл предъвка въпроса, а с него и вътрешната страна на бузата си.
— Мъча се да се сетя — каза.
— Няма нищо страшно. Отпуснете се. Нещо необичайно във връзка с вашите приятели, някакви неприятности… Каквото и да ви идва на ума.
— Реба спомена, че Колдър и жена му си имали брачни проблеми.
— И това е добре. Друго.
— Мамографията на Тоня Истмън наскоро бе излязла положителна, но тя още не е казала на мъжа си. Страх я е той да не я напусне. Така каза Реба. Това ли е, което ви трябва?
— Да. Продължавайте.
Той изреди още няколко имена. Кларънс записваше. Когато Нийл Кордоба се изчерпа, Мюз стигна до същината на въпроса.
— Мистър Кордоба?
Срещна погледа му и го задържа.
— Нужна ми е вашата помощ. Не желая да се впускам в дълги обяснения, нито да ви казвам за какво ми е…
— Инспектор Мюз? — прекъсна я той.
— Да?
— Не ме третирайте като дете, моля ви. Кажете направо за какво става дума.
— Тук при нас има един труп. Категорично не е на съпругата ви. Разбирате ли ме? Не е жена ви. Убитата бе намерена предишната вечер. Но не знаем коя е.
— А защо смятате, че аз ще я позная?
— Искам просто да я видите.
Той отпусна ръце в скута си и изпружи тяло.
— Окей — каза. — Да вървим.
Мюз в началото мислеше да му покаже само снимки, да му спести ужаса на прекия оглед на трупа. Но понякога снимките просто не вършат работа. Ако имаше, да кажем, снимка с ясните очертания на лицето — добре, можеше да опита. В случая обаче лицето сякаш бе престояло сума ти време под сенокосачка. Виждаха се само парчета от кости и разкъсани мускули. Или можеше да му покаже фотографии на тялото с данни за височината и теглото й, но от опит знаеше, че човек не може да придобие по този начин реална представа.
На Нийл Кордоба не му се бе сторило необичайно, че именно тук провеждат разпита — в окръжната морга на Норфолк стрийт в Нюарк. Мюз бе избрала мястото, за да спести и на двамата излишно разкарване. Тя отвори вратата. Кордоба се мъчеше да държи главата си вдигната високо. Походката му бе равномерна, но раменете му издаваха истинското му състояние. Дори през блейзъра личеше, че раменете му са се стегнали на буци.
Трупът бе изваден за оглед. Съдебният лекар Тара О’Нийл бе бинтовала лицето. Кордоба се изненада — все едно гледаше някаква мумия от филм. Попита защо е било необходимо.
— Претърпяла е сериозна лицева травма — обясни Мюз.
— А аз как да я позная?
— Надявахме се, че ще я разпознаете по тялото, по ръста например, или нещо друго.
— Ще ме улесните, ако ми дадете да видя лицето й.
— Няма смисъл, мистър Кордоба.
Той преглътна шумно, после погледна пак.
— Какво й се е случило?
— Бита е много.
Обърна се към Мюз:
— Смятате ли, че и на жена ми й се е случило нещо подобно?
— Не знам.
Кордоба затвори за миг очи, насили се да запази самообладание, отвори ги и кимна:
— Окей. — Кимна още няколко пъти. — Окей, разбирам ви.
— Знам, че никак не ви е лесно.
— Нищо ми няма.
Тя видя сълзите в очите му. Той ги обърса с ръкав. Толкова й заприлича на детенце, че насмалко не го прегърна. Той пак се обърна към трупа.
— Познавате ли я?
— Мисля, че не.
— Не бързайте.
— Лошото е, че е гола. — Погледът му не се откъсваше от бинтованото лице, сякаш да не наруши благоприличието. — Искам да кажа, ако е жена, която познавам, не съм я виждал по този начин, нали ме разбирате?
— Напълно. Да й облечем нещо, ако това ще ви помогне?
— Не, няма нужда. Просто… — И той смръщи вежди.
— Какво има?
Нийл Кордоба бе спрял поглед на врата на жертвата. После го премести надолу по краката й.
— Може ли да я обърнете?