ЛаКру кимна, после продължи:
— А ако наистина ви е обзел предприемаческият дух, можете да се изкачите и на следващото ниво. На черния пазар няма лекарство без стойност. Някой не си е допил стария амоксицилин. Или из къщата има от виаграта на дядото. Никой не знае колко точно са таблетките в един дом, нали, докторе?
— Много рядко се случва.
— Именно. И ако все пак някой се усъмни, решава, че или в аптеката са го метнали, или че е объркал датите, или че е взел повече, отколкото си спомня. Никому не идва наум да се усъмни в тийнейджъра си. Усещате ли колко великолепно е всичко това?
Майк го сърбеше езикът да попита какво общо има то с него или Адам, но реши да си затрае.
ЛаКру се надвеси над него и пошепна:
— Ей, докторе. Майк чакаше.
— Знаете ли кое е следващото стъпало по стълбата на предприемачеството?
— ЛаКру? — прекъсна го Данкън.
ЛаКру се извърна назад.
— Кажи, Скот?
— Много ти харесва тая дума „предприемачество“.
— Вярно е. — Обърна се отново към Майк. — А на вас харесва ли ви, докторе?
— Прекрасна е.
ЛаКру се засмя на глас, сякаш бе разменил шега със стар приятел.
— Както и да е, един умен и предприемчив младеж е в състояние да изнамери още куп други начини за измъкване на лекарства от къщи. Как ли? Ами например, като иска преждевременно да повторят изпълнението на рецептата. Ако и двамата ти родители са на работа, а аптеката има куриерска служба, успяваш да приемеш пратката веднага след училище, преди да са се прибрали. И ако случайно родителят поиска да повторят рецептата и му откажат, пак решава, че аптеката за кой ли път е сбъркала, или че самият той е объркал нещо. Тръгнеш ли веднъж по този път, има куп начини за печелене на прекрасни долари. Почти безпогрешен, при това.
В главата на Майк отекна очебийният въпрос: възможно ли е Адам да е сторил нещо подобно?
— А и ние кого да приберем? Помислете си само. Това са богати непълнолетни младежи, които могат да си наемат най-добрите адвокати и които какво толкова са направили? Взел си законно изписани с рецепта лекарства от дома си. Кой го е еня? Нали разбирате отново за какви лесни пари става дума?
— Предполагам.
— Само предполагате ли, доктор Бай? Дайте да не си играем на игрички. Не предполагате. Много добре знаете. Схемата е почти безупречна. Известно ви е и как действаме при нормални обстоятелства. Нямаме намерение да се занимаваме с шепа тъпи тийнейджъри, които се друсат. На нас ни е нужна едрата риба. Но ако голямата риба в случая е умна, тя оставя непълнолетни дечурлига да разнасят наркотиците й. Тъпите готици, на които им трябва да се изкачат с поне още едно стъпало по хранителната верига, че да заслужат названието „неудачници“. От това те ще се чувстват важни, а ако тя самата случайно е и малка с излежана присъда за углавно престъпление, те ще са като пластилин в ръцете й. Нали ме разбирате?
— Напълно — каза Майк. — Според вас Розмари МакДевит се занимава точно с това в „Джагуар“. Има и клуба, има и непълнолетните, които да й вършат работата в рамките на закона. До известна степен звучи логично.
— А какво точно ви притеснява?
— Говорим за жена, чийто брат е умрял от свръхдоза наркотици.
ЛаКру не можа да сдържи усмивката си:
— Значи и на вас е успяла да разкаже своята малка шекспировска трагедия. За братчето, което нямало отдушник, та се друсало яко и от това навирило петалата.
— Не е ли вярно?
— Пълна измишльотина, доколкото ни е известно. Тя твърди, че е от Бремън, Индиана, но според архивите ни в района не е имало подобен смъртен случай.
Майк нищо не каза.
Скот Данкън вдигна глава от бележника.
— Ама е мацка, та дрънка.
— Няма спор, съгласи се ЛаКру. — Парче и половина.
— Завърта мъжките глави от раз.
— Абсолютно си прав, Скот. Точно това е и методът й. Привързва някого към себе си по сексуален път. Не че имам нещо против и мен да ме обвърже за малко, нали ме разбирате, докторе?
— Съжалявам, но не.
— Гей ли сте?
Майк едва се сдържа да не извърти очите си от отчаяние:
— Добре де, щом настоявате, нека да съм гей. Давайте нататък, ако може.
— Тя използва мъже, докторе. Не само тъпите тийнейджъри. По-умни мъже. Зрели мъже.
— Млъкна и зачака.
Майк погледна първо Данкън, после ЛаКру.
— Сега ли е моментът да хлъцна и да осъзная, че вие всъщност имате мен предвид?
— Това пък защо изобщо е трябвало да ни минава през ума?
— Предположих, че точно това ще кажете.
— Аз само имах предвид — и ЛаКру разпери ръце, все едно бе първокурсник в театрално училище, — че според вас до днес не сте я виждали. Нали така казахте?
— Точно така.
— При което ние безрезервно ви вярваме. Така че нека ви попитам нещо съвсем друго. Как върви работата? В болницата, имам предвид.