Майк въздъхна:
— Да предположим, че сте ме сащисали с внезапната смяна на темата. Вижте какво: нямам и най-малката представа какво смятате, че съм направил. Предполагам, че е свързано с клуб „Джагуар“ не защото наистина съм извършил нещо, а защото трябва да си идиот, за да не ти е ясно, че е така. При нормални обстоятелства щях да изчакам появата на адвоката ми или на съпругата ми, адвокатката. Но както вече ви казах неколкократно, синът ми изчезна. Така че дайте да прекратим с тия глупости. Кажете ми какво ви интересува, за да мога да подновя търсенето му.
ЛаКру вдигна вежда:
— Много се възбуждам, когато някой заподозрян се държи така, като пич. А ти, Скот?
— Зърната на гърдите ми се втвърдяват дори в момента — кимна в отговор Скот.
— Та докато не сме се размазали съвсем, да ви питам още няколко неща, че да приключваме. Имате ли пациент на име Уилям Бранъм?
Майк пак не бе сигурен как да постъпи, но направи избор в полза на сътрудничеството.
— Нямам спомен за такова име.
— Тоест не помните имената на всичките си пациенти?
— Името нищо не ми говори, но е възможно да е пациент на партньорката ми по клиника.
— Говорите за Айлийн Голдфарб, нали така? Написали са си домашното, мина през ума на Майк.
— Правилно.
— Вече я питахме. И тя не си спомня.
Майк насмалко да изтърве очевидното: Ама вие вече сте говорили с нея! Успя все пак да се овладее. Значи вече са били при Айлийн. Какво, по дяволите, става?
Лицето на ЛаКру си бе възвърнало усмивката.
— Готови ли сте да се качим на следващото предприемаческо ниво, доктор Бай?
— Разбира се.
— Добре. Ще ви покажа нещо.
Обърна се към Данкън, който му подаде тънка кафява папка. ЛаКру пъхна незапалената цигара в устата си и започна да прелиства с пожълтели от никотина пръсти. Извади един лист и го плъзна по масата към Майк.
— Това познато ли ви е?
Майк погледна. Фотокопие от рецепта. Отгоре бяха неговото име и това на Айлийн, както и адресът им „Ню Йорк презвитериън“, номерът на разрешителното им и полето за заверка от ДЕА. Предписан бе оксиконтин на името на Уилям Бранъм.
Подписана бе от доктор Майкъл Бай.
— Познато ли ви е?
Майк се насили да не проговори.
— Понеже доктор Голдфарб твърди, че не е от нея и че не познава такъв пациент.
Плъзна още един лист. Друга рецепта, този път за ксанакс. Пак с подписа на доктор Майкъл Бай. След нея и трета.
— Нещо да ви говори което и да е от тези имена? Майк продължи да мълчи.
— А, тази тук е страшно любопитна. Интересува ли ви защо?
Майк вдигна поглед.
— Понеже е на името на Карсън Бледсоу. Познавате ли го?
На Майк нещо му се стори мъгляво познато, но все пак предпочете да каже:
— Трябва ли да го познавам?
— Това е младежът със счупения нос, на когото се репчехте, когато ви задържахме.
Поредното предприемаческо стъпало, мина през ума на Майк. Вкарай куките си в някое докторско дете. Открадни кочани с рецепти и си ги пиши сам.
— В най-добрия случай — ако приемем, че всичко тръгне във ваша полза и боговете ви се усмихват — ще загубите единствено лекарската си правоспособност. Но това е най-оптимистичният сценарий. Край на медицината.
Майк вече бе решен да не отваря повече уста.
— Ние отдавна работим по този случай, нали ме разбирате? Наблюдаваме клуба „Джагуар“. Знаем какво става вътре. И какво? Да арестуваме една шепа богати хлапаци? Но какъв е смисълът, ако не отрежем главата? Имахме информация, че за снощи се готви някаква важна среща. На това предприемаческо стъпало съществува обаче конкретен проблем: трябват ти посредници. В този пазар започва да навлиза сериозно и организираната престъпност. Печалбата от оксикотина е не по-малка, отколкото от кокаина, ако не и по-голяма. Така че заложихме своя наблюдателен пост. Но за беля, нещо снощи се обърка. Явявате се вие, докторът, чието име се използва. Нападат ви. Но днес вие се връщате и се развихряте. Тогава ние — ДЕА и прокуратурата — решаваме, че клуб „Джагуар“ може да пусне кепенците и ние да останем с пръст в уста. Затова решаваме да предприемем решителния ход.
— Нямам какво да ви кажа.
— Напълно естествено.
— Чакам адвоката си.
— Не е нужно да действате по този начин, тъй като според нас не сте вие човекът, написал тези рецепти. Сравнихме почерка с няколко редовни рецепти, които лично сте написал. Не е вашият. Което означава или че сте давали кочани с рецепти на друго лице — което е изключително сериозно углавно престъпление, — или че някой ви ги е откраднал.