Гледаше как другите учители остаряват пред очите му и как ентусиазмът им се изпарява с всяка отминала учебна година. Не и той. Обличаше се в съответствие с периода, за който им преподаваше по история. Организираше им търсене на „съкровища“ чрез математически задачи, чието решение водеше до следващата „награда“. Класът му дори снима свой собствен филм. Толкова много и хубави неща ставаха на територията Луистън, докато в крайна сметка един ден, в който трябваше да си стои у дома заради коремните болки от грипа, климатикът в класната стая се повреди, той почувства нов прилив на треска и…
Защо стана така? Божичко, как можа да каже тези отвратителни думи на едно дете?
Включи компютъра. Ръцете му трепереха. Написа адреса на училищния сайт на жена си. Най-новата парола бе ДжоОбичаДоли.
Нищо й нямаше на имейла.
Доли не бе особено силна по компютрите и интернет. Джо бе влязъл в сайта преди нея и бе сменил паролата. Именно затова имейлът й бе „отказал“. Не приемаше старата й парола.
Сега, сред спокойствието, осигурено му от любимата му класна стая, Джо Луистън провери какви мейли е получила. Надяваше се да не срещне повече адреса на онзи подател.
Обаче го срещна.
Прехапа устна, за да не изкрещи на глас. Не му оставаше много време да шикалкави. Рано или късно тя щеше да разбере какво й има на пощенската кутия. Ден, най-много два. Но един ден надали щеше да му стигне…
Тиа закара Джил обратно у Ясмин. На Гай Новак може и да му стана неприятно от изненадата, но поне не го показа. А и Тиа нямаше време да го разпитва. Подкара припряно към местното управление на ФБР, помещаващо се на Федерал плаза 26. Почти едновременно с нея пристигна и Хестър Кримстайн. Двете се срещнаха в чакалнята.
— Разпределение на ролите — обяви Хестър. — Ти играеш любящата съпруга. Аз съм позастарялата бивша филмова звезда във второстепенната роля на негов адвокат.
— Разбрано.
— Влез вътре и не казвай нито дума. Остави всичко на мен.
— Нали точно затова ти се обадих.
Хестър Кримстайн се упъти към вратата, следвана по петите от Тиа. Хестър отвори със замах и нахлу в стаята. От едната страна на масата седеше Майк. Вътре имаше още двама души. Единият бе седнал в ъгъла. Другият се беше надвесил над Майк. Когато влязоха, надвесеният се изправи и каза:
— Здравейте. Аз съм специален агент Даръл ЛаКру.
— Това не ме интересува — сряза го Хестър.
— Извинете?
— Никакво намерение нямам да извинявам когото и да било. Клиентът ми арестуван ли е?
— Надявахме се да не…
— Това също не ме интересува. — Хестър огледа Майк. — Доктор Бай, станете, ако обичате, и моментално напуснете тази стая. Съпругата ви ще ви изпрати до фоайето, където и двамата може да ме изчакате.
— Един момент, мис Кримстайн — обади се ЛаКру.
— Откъде знаете името ми?
— Знам го — сви рамене той.
— Откъде, питам?
— Виждал съм ви по телевизията.
— Искате ли да ви дам автограф?
— Не.
— Защо не? Няма значение — така или иначе, нямаше да ви го дам. Засега с клиента ми сте приключили. Ако искахте да го задържите, щяхте вече да сте го сторили. Така че той ще излезе оттук, а ние с вас двамата ще си поговорим. Ако намеря за необходимо, мога да го викна обратно да се включи в разговора. Ясно ли е?
ЛаКру хвърли поглед към колегата си в ъгъла.
— Правилният отговор е: „Пределно ясно, мис Кримстайн“ — каза Хестър, след което погледна Майк. — Излизай.
Майк се надигна и напусна помещението заедно с Тиа. Вратата се затвори зад тях. Първият въпрос на Майк беше:
— Къде е Джил?
— У Новак.
Кимна й.
— Би ли ми обяснил какво става? — попита Тиа. Разказа й всичко — за посещението си в „Джагуар“, за срещата с Розмари МакДевит, за боя, който едва се бе разминал, за намесата на федералните агенти, за разпита и за фарм партитата.
— Клуб „Джагуар“ — изрече Майк накрая. — Не ти ли напомня за онези съобщения, разменени по инстант месинджъра?
— От СиДжей8115 — промълви тя.
— Точно така. Инициалите не са на човек, а на самия клуб.
— А какво ще рече 8115?
— Нямам представа. Може би има ред хора, които ползват същите инициали.
— Значи смяташ, че е онази… Розмари, как й беше по-нататък името?
— Точно така.
Тя се напъна да смели получената информация.
— Има някаква логика. Спенсър Хил е задигнал лекарства от шкафчето на баща си. С тях се е самоубил. Може да е било по време на едно от фарм партитата им. Може точно такова парти да са си правили на покрива.