Телефонът иззвъня. Коуп най-сетне откъсна поглед от екрана и вдигна слушалката.
— Коуплънд — каза. После погледна към Мюз. — Открили са нещо във връзка с роднините на Мариан Гилеспи. Ще се видим по-късно.
Двадесет и девета глава
В момента, в който двете момичета останаха сами в спалнята, Ясмин ревна.
— Какво има? — попита Джил.
— Хората са направо отвратителни — посочи Ясмин компютъра.
— Какво е станало?
— Ще ти покажа. Толкова е подло.
Джил придърпа стол и седна до приятелката си. Загриза нокът.
— Ясмин?
— Какво?
— Боя се за брат ми. И нещо ужасно е станало с тати. Мама затова пак ме докара тук.
— Ти не я ли попита какво става?
— Не ще да ми каже.
Ясмин обърса сълзите си и продължи да чука по клавиатурата:
— Те все гледат да ни пазят, нали?
Джил не разбра дали Ясмин говори със сарказъм, или сериозно, или по малко и от двете. Очите на Ясмин бяха вперени в монитора. Посочи с пръст:
— Ето го. Виж!
Беше на страница в Майспейс, озаглавена: Мъж или жена? — Историята на XY. Уолпейпърът представляваше куп горили и маймуни. Под рубриката „Любими филми“ имаше само два: „Планетата на маймуните“ и „Коса“. Песента, която звучеше, бе „Шокирай маймуната“ на Питър Гейбриъл. Имаше и видеоклипове на „Нашънъл джиографик“, все за примати. Един от клиповете, озаглавен „Танцуващата горила“, бе взет от Ютюб.
Най-лошото обаче бе портретът в горния ляв ъгъл — училищна снимка на Ясмин с дорисувана брада.
— Не мога да повярвам — прошепна Джил.
Ясмин пак ревна.
— Как попадна на тази страница?
— Онази кучка Мари Алекзандра ми изпрати линка. Разпратила го е и на половината клас.
— Кой я е направил?
— Не знам. Сигурно самата тя. Изпрати ми го уж защото била възмутена, но направо усетих как се подсмихва тихичко, нали разбираш?
— И го е пратила и на други?
— Да. На Хайди, на Ани, на…
— Адски съжалявам — поклати Джил глава.
— Съжаляваш?
Джил замълча.
Лицето на Ясмин почервеня.
— Някой ще си плати за това.
Джил изгледа приятелката си. Ясмин беше толкова добро момиче преди. Обичаше да свири на пианото, да танцува и да се смее на тъпи комедии. Сега излъчваше единствено ярост и Джил се плашеше. Толкова много лоши неща се бяха случили през последните няколко дни. Брат й избяга, баща й си имаше някакви ужасни проблеми, а сега и Ясмин бе направо побесняла.
— Момичета! — провикна се мистър Новак от долния етаж. Ясмин обърса сълзите си. Отвори вратата и се обади:
— Кажи, тати.
— Направих ви пуканки.
— Слизаме след минутка.
— С Бет си мислехме да ви заведем до мола. Да изгледаме някой филм, или да си поиграете на електронните игри. Какво ще кажете?
— Слизаме след секунда.
Ясмин затвори вратата.
— Баща ми иска да се махне от къщи. Вече започва да откача.
— Защо?
— Стана нещо гадно. Дойде жената на мистър Луистън.
— У вас? Изключено!
Ясмин кимна, а очите й се разшириха.
— Поне на мен ми се стори, че е тя. Никога не съм я виждала, но караше смотаната му кола.
— И какво стана?
— Скараха се.
— О, божичко.
— Не чух какво точно си казаха. Но тя беше направо бясна.
— Хайде на пуканките! — се чу отдолу.
Двете момичета слязоха. Гай Новак ги очакваше. Усмивката му бе доста пресилена.
— В аймакса дават новия филм за Спайдърмен — съобщи той. На вратата се позвъни. Гай Новак се извърна с напрегнато тяло.
— Тати?
— Аз ще отворя — каза той.
Запъти се към входната врата. Момичетата го последваха на известно разстояние. Зад тях бе и Бет. Мистър Новак погледна през малкото прозорче, смръщи се и отвори. На прага стоеше жена. Джил погледна към Ясмин. Ясмин поклати глава. Не беше жената на мистър Луистън.
— С какво мога да ви помогна? — попита мистър Новак. Жената надникна над рамото му, видя двете момичета, след това върна погледа си върху таткото на Ясмин.
— Вие ли сте Гай Новак? — попита.
— Аз съм.
— Казвам се Лорън Мюз. Може ли да поговорим за малко насаме?
Лорън Мюз стоеше на прага.
Мярна двете момиченца зад Гай Новак. Едната вероятно бе дъщеря му, другата може би бе на жената, застанала най-отзад. Не беше Реба Кордоба, забеляза Мюз. Беше хубава и нямаше напрегнат вид, ама откъде да знае човек. Мюз я държеше под око, току-виж се издала с нещо, че е под напрежение.
Във фоайето нямаше следи от кръв или насилие. Момиченцата изглеждаха леко плахи, но нищо иначе им нямаше. Преди да позвъни, Мюз притисна ухо към вратата. Не чу нищо особено, само как Гай Новак извика нещо за някакви пуканки и за филм.
— За какво става дума? — попита Гай Новак.