— Струва ми се, че ще е по-добре да поговорим сами. Наблегна на „сами“ с надеждата, че той ще схване намека й. Не се получи.
— Коя сте вие? — попита той.
Мюз не желаеше да се легитимира пред момичетата като полицейски служител, поради което надникна, погледна момиченцата, а след това го изгледа право в очите:
— По-добре да е насаме, мистър Новак.
Той най-сетне се усети. Извърна се към жената и рече:
— Бет, заведи момичетата в кухнята, ако обичаш, и им дай пуканките.
— Разбира се.
Мюз ги видя да излизат от стаята. Мъчеше се да разбере що за птица е този Новак. Беше леко на тръни, но нещо й подсказваше, че появата й по-скоро го е подразнила, отколкото уплашила.
Наблизо бяха Кларънс Мороу и Франк Тремънт с още неколцина полицаи. Мъчеха се да направят незабележим оглед на мястото. Все още съществуваше искрица надежда, че Гай Новак е отвлякъл Реба Кордоба и я държи у дома си, но с всяка измината секунда тя й се струваше все по-слаба и по-слаба.
Гай Новак я остави да стои на вратата.
— Кажете.
Мюз му показа значката си.
— Вие си правите майтап с мен — каза той. — Луистънови ли ви изпращат?
Мюз нямаше и най-малка представа кои са Луистънови, но реши засега да не се обвързва. Килна леко глава настрани, нещо средно между „да“ и „не“.
— Просто не мога да повярвам. Аз само минавах покрай тях. Нищо повече. Откога това е престъпление?
— Зависи — отвърна Мюз.
— От какво?
— От намеренията ви.
Гай Новак бутна очилата нагоре по носа си.
— А вие знаете ли той какво направи на дъщеря ми? Нямаше представа, но явно то много ядосваше Новак. За нея това бе добре. Можеше да се окаже полезно.
— Готова съм да изслушам вашата страна — каза му.
А той започна надълго и нашироко да й разправя какво бил казал някакъв учител на дъщеря му. Мюз наблюдаваше лицето му. Както и с Нийл Кордоба, не остана с впечатление, че това е нагласена специално за нея сценка. Той се пенеше каква несправедливост била извършена спрямо дъщеря му Ясмин и как на учителя абсолютно нищо не му направили.
Когато спря да си поеме дъх, Мюз го запита:
— А какво е мнението на жена ви по въпроса?
— Не съм женен.
На Мюз и това й бе известно.
— О, помислих си, че жената, която беше с момичетата…
— Бет ли? Тя ми е приятелка.
Тя отново замълча, да види какво още ще каже той. А той пое няколко пъти дълбоко въздух и накрая каза:
— Окей. Приех съобщението.
— Съобщението ли?
— Предполагам, че Луистънови са подали оплакване. Съобщението е прието. Ще обсъдя възможните варианти с адвоката си.
По този път доникъде няма да стигнем, помисли си Мюз. Време е да превключим на друга скорост.
— Мога ли да ви попитам нещо?
— Предполагам.
— Как реагира майката на Ясмин на всичко това?
Той присви очи.
— Това пък що за въпрос е?
— Най-обикновен въпрос.
— Майка й не участва кой знае колко в живота й.
— Все пак става дума за нещо много сериозно.
— Мариан ни заряза още докато Ясмин бе съвсем малка. Живее във Флорида и вижда дъщеря си само четири-пет пъти в годината.
— Кога за последен път бе тук?
Той се намръщи.
— Какво общо има това с… Един момент, може ли пак да видя значката ви?
Мюз я извади. Този път той я разгледа обстойно.
— От окръжното сте.
— Да.
— Ще имате ли нещо против да се обадя в службата ви, за да потвърдят легитимността ви?
— Както желаете.
Мюз бръкна в джоба си и му подаде визитка.
— Лорън Мюз, главен следовател — прочете той на глас.
— Точно така.
— Главен — повтори той. — И вие какво, лична приятелка на Луистънови ли сте?
Мюз пак се запита този Гай Новак сценка ли й играе, или е на сериозно?
— Кога за последен път видяхте бившата си съпруга?
Той потри брада.
— Стори ми се, че ставаше дума за Луистънови.
— Моля ви да отговорите на въпроса ми. Кога за последен път видяхте бившата си съпруга?
— Преди три седмици.
— За какво беше дошла?
— Да види Ясмин.
— Разговаряхте ли с нея?
— Не съвсем. Взе Ясмин. Обеща да я върне в определен час. Както винаги го спази. Не обича да прекарва много време с дъщеря си.
— Оттогава говорил ли сте с нея?
— Не съм.
— Ъхъ. А знаете ли къде отсяда тя по време на посещенията си?
— В „Травълодж“, близо до мола.
— Известно ли ви е, че е била там през последните четири нощи?
Той се изненада.
— Каза, че щяла да ходи в Лос Анджелис.
— Кога ви го каза?
— Ами, получих имейл от нея… Не си спомням кога точно беше. Преди два дни, общо взето.
— Мога ли да го видя?
— Имейла ли? Изтрих го.
— Знаете ли дали съпругата ви си има гадже?