По лицето му мина нещо като презрителна гримаса.
— Сигурен съм, че е имала поне няколко, но не знам подробности.
— Някой от този район?
— Имаше мъже във всички райони.
— Някое име да ми кажете?
Гай Новак поклати глава.
— Нито ги знам, нито искам да ги знам.
— Защо говорите с такава злоба за нея, мистър Новак?
— Не знам дали „злоба“ е все още правилната дума. — Свали очилата си, намръщи се на някаква прашинка, опита се да ги отрие в ризата си. — Обичах Мариан, но тя ни най-малко не го заслужи. Най-меко казано, бе склонна към самоунищожение. Градът й бе писнал. Аз й бях писнал. Животът й бе писнал. Изневеряваше ми като за световно. Заряза дъщеря ни и се превърна в източник единствено на разочарования. Преди две години обеща на Ясмин да я заведе в „Дисниуърдс“. В последния ден преди тръгването се обади, че няма да ходят. Ей така, без причина.
— Плащате ли някаква издръжка — на нея или на детето?
— Не. Имам изключителни права върху дъщеря си.
— Бившата ви жена все още ли има приятели в този район?
— Не мога да знам, но не вярвам.
— Какво ще кажете за Реба Кордоба?
Гай Новак се замисли.
— Бяха добри приятелки докато Мариан живееше тук. Много близки. Така и не разбрах какво ги свързва. Не можеше да са по-различни една от друга. Но все пак, ако Мариан е поддържала връзка с някого наоколо, най-вероятно е да е било с Реба.
— Кога за последен път видяхте Реба Кордоба? Погледът му се вдигна и извърна надясно.
— Доста отдавна. Не си спомням точно, на някаква родителска среща или нещо подобно ще да е било.
Доста е печен, ако знае, че бившата му жена е била убита, мина й през ума на Мюз.
— Реба Кордоба е изчезнала.
Гай Новак отвори уста, после я затвори.
— И според вас Мариан има нещо общо с това?
— А вие как смятате?
— Тя е склонна към самоунищожение. Ключовата думичка тук е „само“. Не вярвам да е способна да стори зло другиму, освен на някой от собственото си семейство.
— Може ли да поговоря с дъщеря ви, мистър Новак?
— Защо?
— Защото смятаме, че бившата ви жена е убита. Изтърси го просто ей така, между другото, и зачака реакцията му. Тя дойде бавно. Сякаш думите се носеха към него едва-едва, една по една, та му трябваше сума ти време да ги чуе и да ги смели. Не каза нищо в продължение на няколко секунди. Стоеше и гледаше с празен поглед. После направи физиономия, сякаш му се е счуло.
— Не… Смятате, че е убита ли?
Мюз леко се извърна и кимна. Кларънс се запъти към отворената врата.
— Намерихме труп, облечен като проститутка в една уличка. Нийл Кордоба смята, че това е бившата ви съпруга, Мариан Гилеспи. От вас, мистър Новак, искаме да придружите моя колега, следователя Мороу, до службата на съдебния лекар, за оглед на тялото. Разбирате ли?
— Мариан убита? — промълви той глухо.
— Така поне смятаме, но за това ни е нужна вашата помощ. Следователят Мороу ще ви закара дотам и ще ви зададе няколко въпроса. Приятелката ви Бет може да остане при децата. И аз ще остана. Искам да си поговоря с дъщеря ви за майка й, ако не възразявате.
— Добре — каза той. И това сякаш смъкна голяма част от подозренията й. Ако беше започнал да хъмка и да мънка, бившият съпруг моментално щеше да отиде на челно място в списъка на кандидатите. Не че се бе убедила сто процента в невинността му. Можеше просто да е попаднала на още един актьор на нивото на Де Ниро или Кордоба. Но и този път се съмняваше. Както и да е, Кларънс тепърва щеше да го разпита.
— Готов ли сте, мистър Новак? — попита Кларънс.
— Трябва да се обадя на дъщеря си.
— Предпочитам да не го правите — рече Мюз.
— Моля?
— Вече ви казах, че още не сме напълно сигурни. Аз ще й задавам въпроси, но нищо няма да й кажа. Ако изобщо се наложи, ще оставя това на вас.
Гай Новак кимна замаяно:
— Окей.
Кларънс го подхвана под лакътя и каза грижовно:
— Да вървим, мистър Новак. Насам.
Мюз изобщо не ги изгледа, докато вървяха по пътеката. Влезе в къщата и се отправи към кухнята. Двете момичета седяха с широко разтворени очи и се правеха, че ядат пуканки.
Мюз успя да докара някаква усмивка на лицето си.
— Казвам се Лорън Мюз. Работя към окръжната управа.
— Къде е баща ми?
— Ти ли си Ясмин?
— Аз съм.
— Татко ти отиде да помогне с нещо на един от моите служители. Ще се върне. Но засега искам да ти задам няколко въпроса, ако не възразяваш.
Тридесета глава
Бетси Хил седеше на пода в стаята на сина си. В ръката й беше старият мобифон на Спенсър. Батерията отдавна бе свършила. Тя просто го държеше, гледаше го и не знаеше какво да направи.