— Тогава обадете се на вашия клиент.
— Ще бъдете ли в кантората си?
— Да.
— В такъв случай ще ви се обадя пак след около тридесет минути — каза Банър.
Мейсън окачи слушалката и погледна часовника си.
— Очаквам, че лейтенант Траг ще бъде тук след три до пет минути. Господин Банър ще ми се обади отново, след като разговаря със своя клиент.
— Защо не му казахте, че Гарвин е… мъртъв? — запита Адела Хейстингс.
— Не — отвърна Мейсън. — Нека оставим господин Хънтли Банър да установи сам това и да видим как ще действа тогава.
Настана момент на мълчание, напрежение и очакване. После телефонът отново иззвъня.
— Обажда се отново господин Банър — съобщи Дела.
Мейсън вдигна слушалката.
— Да, Банър.
— Свързах се по телефона с моя клиент, Мейсън. Предадох му нещата така, както вие ги поставихте пред мене. Казах му, че не сте доволен от най-високото предложение, за което той ме беше упълномощил. Казах му също, че ако това е последната му дума по въпроса, то ние ще трябва да се готвим за борба.
— И след това какво стана? — запита Мейсън.
— Когато разбра, че вие ще представлявате жена му, той премисли нещата и каза, че бил дал една доста значителна сума. Все пак би могъл да я повдигне до известна степен без значение дали вие ще я приемете или отхвърлите.
— И колко висока беше тя? — запита Мейсън.
— Това беше едно значително увеличение — отвърна Банър. — Откровено казано, бях твърде изненадан, господин Мейсън.
— Колко високо беше то — настоя адвокатът.
— Сто хиляди долара, плащани на части от десет хиляди долара на година, и петдесет хиляди долара в завещанието му — отвърна Банър. — Това беше наистина голяма изненада за мене, защото вчера той ми каза, че най-високата му цена е петдесет хиляди долара без значение какво ще последва от това.
— Сигурен ли сте, че цифрата е точна? — запита Мейсън.
— Да.
— И не се съмнявате в това? — запита Мейсън. — Сигурен ли сте, че познахте гласа му и че не сте говорил с някой друг?
— Чуйте, Мейсън, аз съм етичен адвокат и не действам по друг начин. Занимавам се от известно време с работите на господин Хейстингс и познавам много добре гласа му. Току-що говорих с него и това е последното му предложение. Приемате ли го или не?
Мейсън почти ликуваше.
— Поздравявам ви с най-сръчния трик на седмицата, Банър!
— Какво искате да кажете е това?
— Вашият клиент е мъртъв от повече от двадесет и четири часа.
От другата страна никой не отговори и Мейсън окачи слушалката.
Телефонът на Дела Стрийт започна да звъни с къси, остри сигнали, което беше знак от страна на Гърти, че в приемната е влязъл полицейски служител, който, без да дочака да бъде съобщено за него, се отправя към кабинета на Мейсън.
Адвокатът се обърна към Адела Хейстингс:
— Времето дойде. Бъдете готова.
Вратата на кабинета се отвори внезапно и лейтенант Траг се появи, като започна да проучва присъстващите със скептичен поглед.
— Допускам, че вие сте госпожа Хейстингс — каза той, като килна леко черната си шапка назад и се загледа в разтревожената клиентка.
— Влез и седни, лейтенанте — покани го Мейсън. — Няма нужда от драматичен разпит, чрез който да се опитваш да накараш госпожа Хейстингс да издаде нещо. Тя знае вече, че съпругът й е мъртъв. Съобщи й го човек от неговата служба. Мъжът й е бил застрелян, а полицията е вече уведомена. Тя му поръча да ти съобщи, че се намира тук.
— И тогава ти ме запозна с историята за загубената чанта и оръжието? — запита Траг, като местеше проницателния си поглед ту към Мейсън, ту към Адела Хейстингс.
— Това съобщение беше направено, след като те уведомих за загубената чанта.
— Колко време след това?
— Няколко минути.
— Надявам се, че имаш свидетел за това?
— Разбира се. Ти сигурно си отбелязал времето, когато ти се обадих.
— Много умно — каза замислено Траг, сякаш говореше сам на себе си. — Твърде добре обмислено.
Внезапно той се обърна към Адела Хейстингс:
— Госпожо Хейстингс, вие знаете, че съпругът ви е мъртъв и че е бил застрелян. Известно ли ви е дали патроните са били изстреляни от оръжието, което се е намирало във вашата чанта?
— Не.
— Но вие не бяхте твърде изненадана от съобщението, че той е бил убит.
— Аз бях… Аз бях потресена.
— Господин Мейсън ми каза, че сте изгубила чантата си или че тя е била открадната.
— Тя беше открадната.
— Къде?
— Тук, в Лос Анжелос, от седалката на моя автомобил. Изтичах до една будка, за да си купя пакет цигари, и оставих отворена колата си за не повече от тридесет секунди. И през това време някой е грабнал чантата ми.