— Добре — продължи Бъргър, — този въпрос ще разгледаме отделно. А сега искам да узная следното: кой от вас отиде в шест часа тази сутрин в кантората на Пери Мейсън?
— Аз — отговори Бейсън.
— Какво извършихте там?
— Взех един револвер от чекмеджето на бюрото му.
— Защо го направихте?
— Защото — отвърна развълнуван Бейсън — беше направен опит да се обвини Адела Хейстингс в нещо, което аз не можех да възприема.
— Какъв интерес представлява това за вас?
— Искам да се играе честно.
— В какво беше обвинена тя?
— Сега зная, че това е било убийство.
— Вие не знаехте това преди, така ли?
— Не.
— Но знаехте, че действията ви са достатъчно сериозни, за да бъдете обвинен в кражба?
— Смятах, че всичко, което правя, е законно.
— Защо отидохте там в шест часа?
— Защото исках да вляза в кантората. Бях узнал предварително, че чистачката започва работата си в кантората на господин Мейсън в шест часа.
— Ще поговорим за това по-късно — каза навъсен Хамилтън Бъргър. — А сега искам да узная какво направихте с оръжието?
— Обвих го в непромокаема хартия и след това го опаковах с по-дебела кафява хартия, която облепих. После написах на една бележка какво съдържа пакетът, подписах я, залепих я върху обвивката и поставих пакета в дъното на сака, в който слагам стиковете за голф.
— Какво направихте след това?
— Оставих сака в шкафчето си за дрехи, заключих го и сложих ключа на обичайното му място в бюрото. По-късно, когато господин Хейстингс не се яви на уговорената за десет часа среща, аз се опитах да се свържа по телефона с него. Установих обаче, че записващата уредба е включена, и това ме накара да се отправя към неговата къща.
— Влязохте ли вътре?
— Да.
— По какъв начин?
— Господин Хейстингс държеше един ключ тук, в службата, който се използваше тогава, когато той искаше да изпрати някого у дома си. Аз вече разказах всичко това на полицията и отговорих на зададените ми въпроси…
— Няма значение какво сте казал на полицията — прекъсна го Бъргър. — Сега трябва да разкажете отново всичко и да отговорите на моите въпроси. Къде се пазеше ключът за къщата?
— В една стая до личния кабинет на господин Хейстингс.
— Покажете ми я.
Бейсън отиде до стаята и отвори вратата.
— Ключът стои в това чекмедже.
— Но той не е там сега?
— Не, господине — отговори Бейсън. — Полицията го взе тази сутрин.
— Беше ли известно на всички, че ключът се държи на това място?
— Мисля, да.
— Добре, а сега ми кажете какво стана с оръжието, след като го поставихте в сака за голф?
— Бях повикан в кантората на господин Мейсън.
— От кого?
— От него.
— Какво се случи там?
— Той ме обвини, че съм взел револвера, и аз признах това.
— После какво стана?
— Телефонирах на Розалия Блякбърн, моята секретарка, и я помолих да донесе оръжието в кантората на господин Мейсън.
— Коя от вас е Розалия Блякбърн? — обърна се към присъстващите Бъргър.
— Аз — каза секретарката и пристъпи напред.
— Добре, какво направихте вие?
— Взех ключа от шкафчето за дрехи, извадих сака за голф, намерих пакета и го занесох в кантората на господин Мейсън.
— В какво състояние беше пакетът, когато го взехте? — запита Бъргър.
— Беше отворен с остър нож. Видях, че в пакета имаше един револвер, запънат в хартия.
— После какво направихте?
— Занесох пакета в кантората на господин Мейсън.
— Добре — каза уморено Бъргър, — а сега искам да зная кой разряза хартията и отвори пакета? Хайде, говорете!
В залата настана тишина. Тогава Бъргър каза:
— Ще кажа нещо на всички ви. Става дума за убийство и ние не играем тук никаква игра. Гарвин Хейстингс е бил убит, докато е спял в леглото си. Когато някой убие спящ човек в леглото му, това не е непредумишлено убийство. Това не е извършено в състояние на възбуда, а е резултат на хладнокръвно обмислен план. Това е убийство от първа степен и наказанието за него е или смърт, или доживотен затвор.
В случая е съвсем очевидно, че някой е объркал доказателствата. Симли Бейсън е извършил нещо от този род и аз ще го държа строго отговорен. Оказва се още, че след като той се е забъркал в това, някой друг е отворил пакета. Сега аз искам да зная кой и защо е направил това и дали е извършил подмяна на оръжията, или това е пак опит за заблуда на следствието.
Сега, когато всички сте събрани тук, някой от вас има може би сведения по случая, но не желае да ги съобщи. Искам да разберете, че трябва да направите това. Службата, която ръководя, ще бъде широко отворена за всякакво съобщение, което би ни помогнало. И лейтенант Траг от отдела за убийства към полицията е силно заинтересуван да открие какво в действителност се е случило. Искам да ви внуша още веднъж, че става дума за убийство и ние се отнасяме твърде сериозно към него… Какво има, кой идва?