Дрейк вдигна слушалката и се обади в кантората си, за да даде необходимите нареждания.
— Искаш ли още нещо, Пери? — запита детективът, докато държеше все още слушалката.
Мейсън, който беше започнал отново да се разхожда из стаичката, попита:
— Как се казва дъщерята на Харли Дрексъл?
Дрейк погледна в бележника си и отвърна:
— Елен.
— Тя посещава колеж някъде на изток?
— Да.
— И се връща у дома през лятото?
— Вярно.
— На коя дата Минерва е попълнила формуляра за развод? — запита Мейсън.
— На петнадесети септември — отговори незабавно Дрейк.
— За да се установи едно пребиваване в Невада — продължи Мейсън, — са необходими шест седмици, което означава, че Минерва е била в къщата на Дрексъл през лятото. Ако Елен е прекарвала ваканцията си у дома, налице е била прекрасната възможност двете жени да се познават. Колата на Дрексъл беше през целия ден понеделник следобед на паркинга. Открий къде е Елен сега.
Дрейк отново даде нареждания по телефона:
— Заемете се веднага с тези неща и докладвайте незабавно, щом откриете нещо.
Детективът окачи слушалката.
Мейсън продължи да разсъждава на глас:
— В нашия случай има много неясни неща, Пол. Ако един адвокат се заеме да представлява някой клиент, той трябва да извърши много проучвания. И колкото повече прави това, толкова повече неща се нуждаят от проучване.
— Съгласен съм с това — каза Дрейк. — А сега какви са шансовете ти в този случай, Пери?
— За момента — отвърна Мейсън — ние нямаме никакъв шанс да измъкнем Адела Хейстингс от това предварително съдебно разследване. Имаме възможност да спечелим този случай, когато го отнесем до по-висш съд. Обвинението не може да докаже вината на Адела Хейстингс въпреки всички основателни съмнения, освен ако не изясни, че оръжието, с което е извършено убийството, е същото, което е било намерено в нейната чанта. Доколкото ни е известно, в нашия случай имаме два револвера, единия от които Гарвин Хейстингс е купил преди, а другия — след женитбата си с Адела. Имаме достатъчно основания да приемем, че револверът, който ние считаме, че принадлежи на Адела, е вторият, който Гарвин е купил за нея. Знаем също така, че револверът, който приемаме, че е принадлежал на Хейстингс, е фаталното оръжие, с което е било извършено убийството.
— Ти пренебрегваш факта, че по фаталния револвер има отпечатъци от пръстите на обвиняемата — отбеляза Дрейк.
— Не, не забравям това — отвърна Мейсън. — Напомням ти, че обвиняемата е била омъжена за Гарвин Хейстингс и е прекарала известно време с него в къщата му. Той е имал револвера отдавна и вероятно го е държал през нощта под възглавницата си. Обвиняемата през това време е използвала лак за нокти или лакочистител или е яла бонбони, при което е било възможно да докосне револвера и да остави отпечатъци от пръсти по него. С други думи, те биха могли да бъдат направени по всяко време.
— Това е — рече Дрейк — една хубавичка история, Пери, но ти няма да бъдеш в състояние да я докажеш.
— Нямам такива намерения — отвърна Мейсън. — Единственото нещо, което трябва да направя, е да възбудя основателно съмнение в мислите поне на един от дванадесетте съдебни заседатели.
Дрейк каза малко скептично:
— Навярно ти си единственият мъж на света, който може да направи това.
Келнерът поднесе храната, но Мейсън продължи още дълго да се разхожда, преди да седне на масата и хапне малко от лекия обяд, който беше поръчал за себе си.
Внезапно адвокатът щракна с пръсти.
— Мисля, че го намерих, Пол.
— Намерил си какво?
— Отговора, който търсим. Свържи се по телефона със службата си. Кажи на хората си да отидат на летището в Лас Вегас и да проверят кои лица са наели там коли за самостоятелно ползване, без шофьор.
— Към какво се стремиш сега? — запита Дрейк. — Какво очакваш да откриеш?
— Играя си е една теория, Пол, и може би ще съм в състояние да убедя в правотата й съдебните заседатели.