— Нито дума за това на никого, нито дори на мама или на Джон, разбра ли? — бе единственото, което той каза по време на пътуването.
Роуз живя няколко седмици в изчакване, докато установи, че не е бременна. Когато го разбра, усети как я облъхва огромно облекчение, сякаш бе получила опрощение от небето. За наказание прекара още три месеца в плетене на дарения за бедните и тайно четене и писане, без да пророни нито сълза. През цялото време разсъждаваше върху съдбата си и нещо вътре в нея се преобърна — когато затворническият период в дома на леля й приключи, тя вече бе друг човек. Промяната осъзна единствено тя. В Лондон се появи точно такава, каквато бе заминала — засмяна и самоуверена, — увличаше се от пеене и от четене и не промълви нито дума на огорчение към Джереми, задето я бе откъснал от обятията на любовника й, или на тъга по човека, който я бе подвел. Бе непоколебима в решението си да не обръща внимание на хорските злословия и на покрусените лица на роднините. Привидно изглеждаше същото момиче както преди и дори майка й не успя да напипа в съвършеното й самообладание пукнатина, която да й позволи укор или съвет. Вдовицата бездруго не бе в състояние да помогне на дъщеря си, нито да я защити, защото ракът бързо я разяждаше. Единствената новост в поведението на Роуз бе приумицата й да се затваря по цели часове в стаята си, за да пише. Изпълни със ситния си почерк цели дузини тетрадки и ги пазеше под ключ. Тъй като не понечи да изпрати никакво писмо, Джереми Съмърс, който се боеше от безчестието повече от всичко, престана да се тревожи от порока на писането и предположи, че сестра му е проявила здравия разум да забрави за злополучния виенски тенор. Тя обаче не само не го бе забравила, а помнеше напълно точно всяка подробност от случилото се, както и всяка изречена или прошепната дума. Изтри от съзнанието си единствено разочарованието, че е била излъгана. Съпругата и децата на Карл Брецнер изчезнаха с лекота, тъй като изобщо не бяха се появявали в грамадната фреска на нейните любовни спомени.
Усамотението при шотландската леля не успя да пресече шушуканията, но тъй като слуховете нямаше как да бъдат потвърдени, никой не посмя да хвърли пряко оскърбление към семейството. Един по един се върнаха многобройните кандидати, обсаждали по-рано Роуз, но тя ги отпрати с извинението, че майка й е болна. Премълчаното сякаш не се е случило, твърдеше Джереми Съмърс, решен да заличи с безмълвието всяка следа от злощастното събитие. Срамната забежка на Роуз увисна в небитието на неназованите неща, макар че понякога двамата си подхвърляха косвени намеци, поддържайки непресекващо своето огорчение, но и своя съюз в споделената тайна. Едва години по-късно, когато случката вече не интересуваше никого, Роуз събра смелост и разказа всичко на брат си Джон, пред когото неизменно бе играла ролята на глезено, невинно момиченце. Малко след смъртта на майка им Джереми Съмърс получи предложение да поеме ръководството на кантората на Британската компания за внос-износ в Чили. Замина със сестра си Роуз и отнесе тайната непокътната на другия край на света.
Пристигнаха в края на зимата на 1830 г., когато Валпараисо бе още село, но в него вече имаше европейски предприятия и заселници. Роуз прие Чили като изкупление и посрещна стоически тукашните трудности, примирена, че ще заплати за вината си с неотменимото изгнание, без да допусне никой, най-малко брат й Джереми, да заподозре за нейното отчаяние. Твърдото й намерение да не се оплаква и да не споменава дори насън за изгубения любовник я поддържаше, когато изнемогваше от несгодите. Настани се в хотела възможно най-удобно, с всички предпазни мерки срещу виелиците и влагата, защото вилнееше епидемия от дифтерит, срещу която местните бръснари се бореха с жестоки и безполезни хирургически операции, извършвани с обикновени ножове. Пролетта, а после и лятото смекчиха донякъде лошите впечатления от страната. Роуз реши да забрави за Лондон и да се възползва от новото си положение, въпреки провинциалната обстановка и морският вятър, пронизващ до кости дори когато по пладне слънцето ярко грееше. Убеди брат си, а той — компанията, че трябва да му осигури прилична къща с мебелировка от Англия. Постави го като въпрос на влияние и достойнство — недопустимо бе представителят на толкова важна фирма да търси подслон в някакъв жалък хотел. Осемнадесет месеца след това, когато малката Елайза влезе в живота им, братът и сестрата обитаваха голяма къща на хълма Серо Алегре. Мис Роуз бе заточила бившия любовник в запечатано отделение на паметта си и всецяло се бе отдала на завоюването на привилегировано положение сред местното общество. През следващите години Валпараисо се разрасна и се модернизира със същата бързина, с която тя обърна гръб на миналото и се превърна в цъфтящата, наглед щастлива жена, пленила единайсет години по-късно Джейкъб Тод. Лъжемисионерът не бе първият, когото тя щеше да отблъсне, защото бракът изобщо не я интересуваше. Бе открила незаменимо средство, за да продължи любовния си роман с Карл Брецнер, съживявайки всеки миг от взаимната им гибелна страст, както и други блянове, родени в тишината на самотните й нощи.