За шест месеца Дао Циен си спечелил постоянни клиенти и започнал да се замогва. Преместил се в стая с прозорец, обзавел я с голямо легло, необходимо за след женитбата, кресло и английска писалищна маса. Купил си също и някои дрехи, тъй като от години мечтаел да се облича добре. Поставил си за задача да научи английски, защото бързо схванал в чии ръце е властта. Шепа британци управлявали Хонконг, създавали и прилагали законите, ръководели търговията и политиката. Фан уей живеели в отделни квартали и поддържали връзки само с богатите китайци, за да въртят търговия, но само на английски. А огромното мнозинство от китайците пребивавали в същото пространство и време като тях, но сякаш не съществували. Най-изтънчените стоки заминавали през Хонконг направи за салоните в Европа, където хората се пристрастили към далечната хилядолетна култура. Китайските изделия били на мода. В облеклото коприната будела повсеместен възторг, изящни мостчета с фенери и печални върби изниквали къде ли не, по подражание на изумителните тайни градини в Пекин, над градинските беседки се извисявали покриви като на пагоди, а орнаментите с дракони и вишневи цветове се повтаряли до втръсване. В нито един заможен английски дом не липсвал източен салон с параван от Коромандел8, фигурки от порцелан и слонова кост, ветрила, бродирани със забранения бод от детски ръце, и императорски канарчета в резбовани клетки. Корабите пренасяли тези съкровища към Европа, но не се връщали празни, а внасяли от Индия опиум за контрабандна продажба и всякакви дрънкулки, разорителни за дребното местно производство. За да търгуват в собствената си страна, китайците трябвало да се състезават с англичани, холандци, французи и американци. Ала голямата беда бил опиумът. В Китай го използвали от векове за отмора и за медицински цели, но когато англичаните наводнили пазара, опиумът се превърнал в стихийно бедствие. Проникнал във всички прослойки, изсмукал силите на обществото и го разложил като мухлясал хляб.
Първоначално китайците гледали на пришелците с презрение, погнуса и извънмерното превъзходство на хора, смятащи себе си за единствените просветени създания на света, но за няколко години се приучили да уважават чужденците и да се боят от тях. От своя страна европейците изпитвали същото чувство на расово превъзходство, убедени, че са вестоносци на цивилизацията в земите на мръсен, грозен, непълноценен, шумен, продажен и див народ, който ядял котки и змии и убивал собствените си новородени дъщери. На малцина било известно, че китайците имали своя писменост хиляда години преди тях. Докато търговците налагали културата на опиатите и насилието, мисионерите се заели с покръстването. Християнството трябвало да се разпростре на всяка цена, защото нямало друга истинска вяра, а това, че Конфуций живял петстотин години преди Христа нищо не означавало. Нашествениците не желаели да признаят китайците за хора, но се мъчели да спасят душите им и им се отплащали с ориз, когато приемали Евангелието. Новите християни изяждали дажбата си от божия подкуп и се отправяли към следващата църква да се покръстят отново, крайно развеселени от приумицата на фан уей да проповядват вярата си, сякаш била единствено възможната. За китайците с тяхната практичност и веротърпимост духовността била по-близо до философията, отколкото до религията — била въпрос на нравственост, в никакъв случай на догма.