Веднага щом финансите на Дао Циен се пооправили, желанието да си купи съпруга отново завладяло мислите му. Когато навършил двадесет и две години, пресметнал още веднъж спестяванията си, както често правел, и с радост установил, че ще му стигнат за жена с малки нозе и мек нрав. Тъй като не можел да разчита на родителите си да му помогнат, както повелявал обичаят, трябвало да прибегне до посредник. Показали му портретите на няколко кандидатки, но всички му се сторили еднакви, защото не бил в състояние да си представи външността на момичето, а още по-малко същината му само по беглите рисунки с туш. Не било позволено да зърне годеницата със собствените си очи, нито да чуе гласа й, както му се искало, нямал и родственица, за да го направи вместо него. Можел да види само нозете на девойката изпод спусната завеса, но го предупредили, че и това не било сигурен знак, защото посредниците често мамели клиентите и им показвали златните лотоси на някоя друга жена. Оставало да се довери на съдбата. Бил на път да реши въпроса с помощта на заровете, но татуировката на дясната ръка му припомнила миналите комарджийски патила и предпочел да възложи задачата на духовете на майка си и на своя учител. Посетил пет храма, навсякъде оставил дарове, допитал се до пръчиците на И Дзин9 и те потвърдили, че моментът е подходящ да си избере невяста. Методът се оказал добър. Приключили скромните обреди, защото Дао нямал пари за разточителна сватба, и когато повдигнал червената копринена кърпа от главата на младоженката, видял пред себе си очарователно лице, с упорито вперен в земята поглед. Три пъти повторил името на девойката, докато тя се осмелила да го погледне с плувнали в сълзи очи, разтреперана от ужас.
— Ще бъда добър с теб — й обещал той, не по-малко развълнуван от нея.
От мига, когато свалил червеното покривало, Дао вече обожавал избраницата си. Любовта го сполетяла изневиделица — не предполагал, че между мъж и жена могат да съществуват такива отношения. Никога не бил чувал някои да изповядва подобна любов, срещал бил смътни загатвания за това само в класическата литература, сред чиито задължителни теми на поетично вдъхновение били девойките, както природните картини и луната. Но в действителност смятал, че жените са същества, предназначени единствено за труд и за разплод, като селянките, сред които бил израснал, или пък скъпи предмети за украса. Лин не се вписвала в нито една от двете групи — била загадъчна и сложна личност, способна да го обезоръжи със смеха си и да го предизвика с въпросите си. Разсмивала го както никой друг, измисляла за него невероятни истории, увличала го в игри на думи. В присъствието на Лин всичко сякаш засилвало с неотразим блясък. Чудното откритие на интимната близост с друго човешко същество било за Дао Циен най-дълбокото изживяване до този момент. С проститутките се срещал като забързан петел и не отделял време, нито любов, за да опознае някоя от тях истински. Но да отвори очи сутрин и да види Лин, заспала до него, го карало да се смее от щастие, а в следващия миг да трепери от безпокойство. А ако някоя сутрин тя не се събудела? Сладкият аромат на потта й в любовните нощи, крехката линия на веждите й, вдигнати с постоянен израз на изумление, неописуемата гъвкавост на талията й — всичко у нея го карало да прелива от нежност. О, а как се смеели заедно! Ето кое било най-хубавото от всичко — необузданата радост от взаимната им любов. Книгите за под възглавката на стария учител, причинявали в годините на юношеството му толкова безплодни вълнения, се оказали много полезни в миговете на наслада. Както се полагало на млада, добре възпитана девица, Лин била скромна във всекидневното си държане, но щом изчезнал страхът от съпруга й, бликнала нейната непринудена и страстна женствена природа. За кратко жадната ученичка усвоила двеста двадесет и двата начина да се люби и неизменно готова да го следва в този лудешки бяг, карала мъжа си да измисля нови. За щастие на Дао Циен, подробните знания, получени на теория в библиотеката на наставника му, включвали безброй похвати да достави удоволствие на жената и той знаел, че настойчивостта е далеч по-важно от силата. Пръстите му били привикнали да долавят различните туптения на тялото и намирал със затворени очи най-чувствителните точки, затова топлите му, уверени ръце, които умело облекчавали болката на пациентите му, се превърнали за Лин в извор на безкрайна наслада. Освен това Дао установил неща, което достопочтеният джун и пропуснал да му предаде — най-възбудителното средство била любовта. В леглото двамата били толкова щастливи, че нощем всички житейски неприятности изчезвали. А неприятностите били многобройни, както станало ясно много скоро.