Тази вечер щяха да се срещнат в нейния апартамент, тъй като тя трябваше да поработи над доклад за университета — специализираше психология. Том прие да се отбие, да приготви вечеря, да прекарат няколко часа заедно, след което да си тръгне и да я остави да продължи работата си.
На път към дома на Лио се отби в супермаркета и купи нужното за едно бързо китайско пържено. Щом влезе в апартамента, не за пръв път се удиви колко добре е подбрала дома си. Представляваше широко, отворено помещение в стар преустроен склад; пространствата за готвене, хранене, почивка и работа бяха съчетани в едно; стените бяха от гола тухла, а подът — от лакирани дъски.
Лио беше вперила вглъбено поглед в екрана на компютъра, но се обърна, за да му се усмихне. Понечи да стане, но той се приближи и се наведе да я целуне.
— Продължавай с работата си. Аз се залавям с вечерята. Искаш ли нещо за пиене?
Тя протегна ръка, обви я около хълбоците му и го придърпа по-близо. После облегна буза на тялото му.
— Ти си моят спасител, нали знаеш? — каза.
— Така значи… Защото ти помогнах да осъзнаеш, че не всички мъже са лоши? — той я погали нежно по косата.
— Не — перна го тя по задника. — Защото ме храниш. Без теб щях да я карам на препечени филийки и кисело мляко.
— Ха… Ами тогава по-добре да се хващам на работа. Сега ли ще си починеш, или когато вечерята е готова?
Лио бутна клавиатурата встрани и се протегна.
— Мисля, че съм готова за почивка, а и искам да обсъдим нещо.
Том повдигна вежди.
— Аз ще говоря. Ти ще готвиш.
Тя се изправи и побутна тялото му към кухненския кът, след което се настани на високата маса в близост.
Том извади една бира от хладилника, предложи и на нея, но тя поклати глава.
— Ако пийна, няма да свърша с доклада. Обаче искам да поговорим за Джак и за картата памет.
Мислите, които бе избутал встрани, начаса нахлуха в главата му и той за момент й се ядоса, че разваля вечерта. Почти се разкая, че й е казал за документа.
— Не се цупи, Том. Знам, че се опитваш да забравиш това. Най-сетне се натъкнахме на нещо, което може би е вълнуващо, а ти се мъчиш да го натъпчеш обратно в кашона с неща, които не са за пипане.
Том отвори шкафа и започна да рови вътре за соевия сос, без да отговори.
— Не разбираш ли? Докато не разрешиш този проблем и не установиш какво са търсили в документите на Джак, мисълта няма да ти даде мира. Трябва да наредим пъзела — да научим истината — за да можеш да разрешиш проблема. Отлагането не е решение.
— По дяволите, Лио… чувствам се като някой от учебникарските ти примери! Да не съм някакъв психологически феномен?
— О, я стига. Разбира се, че не. Просто мисля за теб. Знаеш го.
Той долови отчаянието й. Права беше. Изчака, без да казва нищо — знаеше, че не е довършила.
— Добре… да видим паролите. Ти или някой от вашите техници не може ли да ги разбие?
Предложението й го накара да се усмихне. Решеше ли Джак да направи нещо непробиваемо, никой нямаше шансове. Макар че не беше съвсем искрен. Имаше що-годе ясна идея каква може да се окаже паролата… просто не беше сигурен, че иска да отвори документа — по причини, които не можеше да обясни дори на самия себе си. Беше свързано с името — Силвър Сфиър.
Лио го наблюдаваше внимателно.
— Какво премълчаваш? — попита тя.
Том остави морковите, които режеше, и облегна длани на плота.
— Джак имаше метод за паролите си. Прост, но ефективен. Показа ми го преди години, макар че не е изключено да е сменил подхода си преди смъртта си. Предполагам, че все пак си струва да опитаме. Оттогава и аз самият използвам един негов вариант, само че с няколко мои промени.
Лио го изгледа с полуотворена уста и опулени очи, сякаш искаше да каже: „И щеше ли изобщо да споделиш това?“.
— Добре де… — призна Том. — Трябваше да го спомена по-рано, но исках да си спомня как действаше вариантът на Джак.
Лио изчака десетина секунди.
— Е… няма ли да продължиш? — подкани го накрая.
— Вземаш името на документа или уебстраницата, която ти иска парола — в случая е SILVERSPHERE, изписано заедно. После заменяш всяка четна буква със символ или цифра. Не съм сигурен, че ще си спомня точно, но паролата би трябвало да започва с буквата от името — в случая с главно S, — следвана от символа за буквата I… Ако не се лъжа, той беше удивителна. После идва главно L; мисля, че за V ползваше стрелка наляво. Обаче не мога да си спомня символа за R. H със сигурност е хаштаг… чакай, всъщност не ни трябва това. Трябва ни P. Мисля, че за него беше знакът за лири стерлинги[6]. E е евро… само че не мога да си спомня какво беше преди появата на еврото.
6
На английски британската парична единица се нарича „паунд“ (pound), оттам и замяната на буквата „P“ с този символ. — Бел. прев.