От лявата страна бяха разположени два сандъка, в които Якоб Куизъл съхраняваше всичко, което му бе необходимо за екзекуциите и мъченията – въжета, вериги, ръкавици, уреди за чупене на пръсти и клещи. Останалата част от неговия страховит арсенал се намираше на съхранение в града, в подземието на Кулата. До сандъците беше подпряна стълбичката за бесилото.
Интересът на Симон обаче беше насочен към нещо друго. Почти цялата стена отсреща бе заета от огромен шкаф, който стигаше до тавана. Лекарят отвори една от многото вратички и се загледа в хаоса от шишета, гърненца, кожени кесии и стъкленици. От вътрешната страна на шкафа бяха окачени билки и ухаеше на лято. Симон разпозна мирис на розмарин, див салкъм, божика. Зад втората вратичка се намираха безброй чекмеджета, надписани с алхимични знаци и символи. Той се насочи към третата вратичка. Зад нея бяха натрупани потънали в прах дебели книги, стари пергаментови свитъци, печатни книги. Това беше библиотеката на палача, събирана от много поколения. Древни знания, които се различаваха напълно от това, което бе поднесено на Симон по време на сухите лекции в университета в Инголщат. Младежът посегна към един дебел том, който често бе попадал в ръцете му, и прокара пръст по заглавието му.
– Exercitatio anatomica de motu cordis et sanguinis [7] – промърмори той.
Оспорвана книга, която изхождаше от идеята, че кръвта в тялото е в непрекъснат кръговрат, задвижван от сърцето. Теория, над която професорите на Симон от Инголщат се бяха присмели и която собственият му баща обяви за несъстоятелна.
Симон продължи да се рови. "Учебник по медицина" се наричаше един ръкопис, в който бяха изброени всякакви средства против болести. Погледът на Симон се закова на страницата, където против чума се препоръчваха изсушени жаби. До ръкописа на рафта стоеше една творба, с която палачът се бе сдобил съвсем наскоро. Wunderarzneyisches Zeughaus [8] на улмския лекар Йоханес Скултетус беше толкова нова, че вероятно липсваше дори в библиотеката на университета в Инголщат. Симон с благоговение прокара пръсти по корицата на този шедьовър по хирургия.
– Жалко, че имаш очи само за книгите.
Той погледна над книгата. На вратата се бе облегнала Магдалена и го гледаше насърчително. Младият лекар преглътна неволно.
Двадесетгодишната Магдалена Куизъл познаваше въздействието си върху мъжете. Всеки път, когато я видеше, устата на Симон пресъхваше и главата му се изпразваше. През последните седмици беше станало още по-зле. Постоянно мислеше за нея. Понякога преди заспиване си представяше пухкавите ѝ устни, трапчкинките на бузите ѝ и смеещите се очи. Ако беше суеверен, би си помислил, че дъщерята на палача го е омагьосала.
– Чакам... баща ти – промълви той, без да извръща поглед от нея.
Магдалена с усмивка пристъпи към него. В бързината явно не беше забелязала мъртвото момче на скамейката. Симон не мислеше да ѝ разказва за това. Малкото моменти, които прекарваха заедно, бяха твърде ценни, за да ги запълват със смърт и страдание.
Той вдигна рамене и върна обратно книгата на рафта.
– Баща ти просто притежава най-добрата медицинска библиотека в областта. Трябва да съм глупак, ако не се възползвам – промърмори той. Погледът му се плъзна по дълбоко изрязаното деколте, в което се открояваха две добре оформени гърди. Той бързо погледна в друга посока.
– Твоят баща не мисли така – каза Магдалена и бавно се приближи.
Симон знаеше, че баща му смята книгите на палача за дяволски. Той често го беше предупреждавал и за Магдалена. Дяволска жена, беше казал. Който се обвърже с дъщерята на палача, никога няма да стане уважаван лекар.
Симон знаеше, че женитбата му с Магдалена е изключена. Тя беше "непочтена" също като баща си. И въпреки това не му излизаше от главата. Преди няколко седмици двамата танцуваха за кратко на площад "Паулус". Случка, която дни наред беше коментирана в града. Баща му го заплаши с бой, ако още веднъж го видят с Магдалена. Дъщерите на палачи се женеха за синовете на палачи – това бе неписан закон. Симон също го знаеше.
Сега Магдалена стоеше пред него и галеше с пръсти бузата му. Тя се усмихна. Усмихваше се, но в очите ѝ се четеше неизказана тъга.
7
Книгата
8