Тръгна към трите кошера до къщата, заслонени от вятъра и слънцето, от бучиниш, засаден специално за целта, и вдигна единия капак за редовната проверка. Не се притесняваше от ужилване. Не се и страхуваше, но се разстройваше от мисълта, че с ужилването пчелата всъщност жертва живота си, за да защити кошера.
Артър Хамблин беше научил дъщеря си на всичко, което знаеше за пчелите, от ежедневните грижи до тинктурите с прополис, за да лекува възпалено гърло и други оплаквания. Пчеларството беше любов, която споделяха, и грижата за кошерите и ваденето на мед ги сближи, както и фактът, че си нямаха никого друг на света. Грейс си спомняше с обич за баща си винаги щом видеше пчела. Доброто му лице изникваше в ума й с нежното жужене на създанията, които той толкова обичаше, и понякога тя дори чуваше гласа му, сякаш шептеше в ухото й: „Не забравяй да провериш дали пчелите отлагат мед на долната пита.“ Или: „Виждаш ли как пчелите пазят входа? Сигурно усещат заплаха. Оси или пчели крадци. Чудя се какво ли е.“ Артър Хамблин можеше да говори за пчели с часове и без да си поема дъх. Често говореше и на тях, рецитираше им любимото си стихотворение, което Грейс бе чувала толкова често, че го знаеше наизуст: За смърт или венчило, за важни новини, във мъка или радост, с пчелите говори.
Сега тя се взираше във вътрешността на кошера, пчелите се готвеха за нощта. Температурата падаше и те бяха сънливи. Грейс се усмихна с обич и позволи на спомените си да прииждат и текат като огромно море от образи и чувства. Времето с пчелите бе време да бъде отново себе си, време да си спомни.
Когато затвори капака, усети наблизо познато присъствие. Знаеше, че не бива да се обръща, защото винаги когато се озърташе назад, не откриваше нищо – само вятърът и своето изумление. Беше се научила да го усеща, без да го анализира; все пак къщата й беше стара, а Теканасет бе прочут с призраците си остров. Дори Голямата разказваше истории за тях. Присъствието не я плашеше; всъщност някак странно я успокояваше, сякаш имаше таен приятел, за когото никой не знаеше. Когато беше по-млада, споделяше с майка си и се надяваше, че тя я чува от Небесата. Днес, когато се чувстваше потисната или самотна, идваше да поговори с пчелите и да усети утехата на този призрак, който излъчваше енергия на обич и вероятно бе самотен също като нея.
Напоследък започна да потъва все по-често в миналия си живот. Сякаш с годините съжаленията й се засилваха и тя се привързваше все по-отчаяно към спомените. През последните двайсет и няколко години се бе отдала на майчинството, но Трикси растеше и скоро щеше да си тръгне, а Грейс щеше да остане сама с Фреди и с крехките останки от брака им.
– Здравей, стари приятелю – каза тя и се усмихна на абсурда, че говори с някого, когото не може да види.
Глава 2
Трикси Валънтайн стоеше само по ефирен прозрачен саронг пред стария навес за лодки на Джо Хорнби. Вътре любовникът й се излягаше в рибарската лодка, подпрял китарата си на коляно, и подрънкваше мелодията, която бе композирал тази сутрин. Той извърна очи към входа. Отначало една тънка бяла ръка се появи иззад стената и дълги пръсти се плъзнаха по дървото. След това я последва красиво изваян крак. Той се сви в коляното, наклони се по диагонал и насочи нежнорозовите си пръсти към земята. Трикси постоя така за драматичен ефект, преди да смени позицията, да се появи бавно и да се облегне на касата на вратата с един свит крак, протегнати назад ръце и опрени на стената длани. Гледаше го хипнотизиращо изпод гъстия изсветлял от слънцето бретон, подрязан в права линия точно над очите й. После раздели устни, разкривайки леко кривите си кучешки зъбки в изпълнена с обещания усмивка. Джаспър гледаше как тя дърпа възела на тила си и остави саронга да се зарее към земята, където образува купчинка в краката й. Тя застана гола, силуетът й се очертаваше на фона на океана, а извивката на талията й улавяше последната златиста светлина, отскачаща от водата.
Джаспър Дънклиф се взираше с възхита в нея. Всичко в Трикси му харесваше. Тя беше непредсказуема, спонтанна, дива и с вкус към забавленията. Освен това беше толкова красива, с големи тъмносини очи и извивки на правилните места. Тя се приближи, без да откъсва поглед от него, а той остави встрани китарата си и усети как джинсите му отесняват от желанието.