Трикси стъпи в лодката и тя се разлюля леко, но не достатъчно, за да я извади от равновесие. И двамата знаеха, че има опасност да ги открият, но за хора, които постоянно нарушаваха правилата, мисълта за риска само увеличаваше възбудата им. Тя го обкрачи и се хвана за бордовете на лодката, за да се задържи. После сведе лице и притисна устни в неговите, дългата й коса се спусна около тях като завеса с дъх на море.
– Сега си мой – прошепна Трикси и усети как той се усмихва. Вярно беше; той не можеше да помръдне, прикован към лодката. Плъзна ръце на врата й и погали с палци брадичката й.
– Можеш да ме имаш телом и духом, Трикси – прошепна той. – Винаги когато пожелаеш.
– Харесва ми как говориш, Джаспър.
– Защо? Нали каза, че родителите ти са англичани. – Той плъзна ръце към гърдите й и леко погали зърната.
Тя стаи дъх и изви гръб като котка.
– Но те не говорят като теб. На мен ми харесва как говориш ти.
Той придърпа главата й надолу и я целуна страстно. Нетърпелива да го усети в себе си, тя започна да разкопчава колана му, за да го освободи. Той изстена, когато бе погълнат от топлото й тяло. Тя започна да се движи необуздано над него, отмяташе глава, а косата й се люлееше, докато желанието нарастваше и тя потъваше в него. Той я държеше за хълбоците, но не успяваше да я контролира. Накрая сграбчи кичур от косата й и придърпа лицето й надолу.
– Не толкова бързо. Щом ще си отгоре, трябва да правиш каквото ти казвам.
– Харесвам вашата самоувереност, господин Дънклиф.
Той се засмя.
– Добре звучи.
– Кое? Господин Дънклиф? На мен ми се струва съвсем обикновено.
– Точно затова ми харесва. – Той притисна устни в нейните, преди да го е разсеяла още повече, и я целуна дълбоко.
Малко по-късно седяха в лодката и споделяха цигара марихуана. Вече се здрачаваше. Слънцето бе потънало зад хоризонта, а морето беше спокойно. Трикси се чувстваше приятно замаяна и отпусната.
– Обичам това време от деня, а ти?
– Да, красиво е – отвърна Джаспър. Тя му подаде цигарата и той дръпна дълбоко. – Не трябва ли да се прибираш?
– Още не. Вече и без това съм загазила, още малко няма да навреди.
– Какво ще й кажеш?
– На мама ли? – Сви рамене. – Тя е романтичка. Ще й кажа всичко за теб и това ще я разсее от факта, че я излъгах за уикенда със Сузи.
– Ти си на деветнайсет, Трикси. Имаш работа. Печелиш собствени пари. Ти си независима. Според мен можеш да правиш каквото поискаш.
– Така е, но тя е много консервативна. Израснала е в малко английско градче, влюбила се е в татко, когато са били съвсем млади, и са се оженили точно в началото на войната. Тя никога не е била с друг. Очаква същото и от мен, а виж ме какво правя – секс с рок звезда преди брака. Рок звездите не са онова, което повечето майки искат за дъщерите си.
– Рок звезда – изсмя се той скептично. – Ласкаеш ме.
В очите й гореше увереност.
– Ти ще станеш голяма звезда, Джаспър. Сигурна съм. Хубав си, талантлив и всички харесват музиката ти. Имам нюх за успеха и определено го надушвам в теб. – Тя дръпна пак от цигарата и му се усмихна през дима. – И аз ще съм там, ще ръкопляскам зад кулисите, защото ще те познавам отпреди да станеш милионер с хиляди почитателки, които крещят името ти и пеят песните ти, и преди да продаваш плочи по целия свят.
– Обичам ентусиазма ти, Трикси. Стараем се.
– Какво мислят за вас в Англия?
– Нищо особено.
– Затова ли дойдохте тук?
– Разбира се. Всички искат да успеят в Америка.
Тя се засмя.
– Не всички искат да успеят в Теканасет!
– Свързан съм с това място. Баба ми и дядо ми са имали къща тук. Преди много време. Стори ми се подходящо място за начало.
– А защо да не успееш първо в Англия, като „Бийтълс“? Не искаш ли да си голяма звезда в твоята страна?
Той въздъхна, изглеждаше огорчен.
– Защото майка ми ще ме убие заради този срам.
Трикси сбърчи нос.
– Шегуваш се, нали? – Той поклати глава. – Майка ти не одобрява?
– Разбира се, че не одобрява.
– А баща ти?
– Мъртъв е.
– О, съжалявам.
– Недей. Не бяхме особено близки. Той беше военен, като неговия баща. Не разбираше музиката, или поне моята музика.
– Колко тесногръдо! Трябвало е да се гордее с таланта ти.
– Той не виждаше талант в мен, Трикси. Но няма проблем. Аз съм втори син. Цялата отговорност пада на плещите на брат ми и за щастие той е достатъчно едър и обикновен, за да я понесе.