Марипоса вдигна вилицата си.
— Лесно ли намери мястото?
— Да — отвърна Лус, вземайки и тя в ръка своята вилица. — Указанията ти бяха много точни. Сградата е чудесна.
— Апартаментите на горните етажи са хубави, не като моя. Но аз съм доволна от това място такова, каквото е. Устройва ме напълно. — Марипоса опита от тортата и се успокои, че беше влажна и не прекалено сладка.
— Ти си портиерка и чистачка на сградата, нали?
— Точно така.
Лус вкуси парченце от тортата.
— Вкусна е — каза тя, стараейки се да бъде любезна.
— Благодаря ти. А твоят приятел? Съли? Къде е той?
— Отиде до Аламо26 — усмихна се Лус, като си спомни колко развълнуван беше Съли за тази екскурзия. — Каза, че не може да се прибере у дома, без да е видял това място. Маргарет тръгна с него.
— Коя е Маргарет?
— Жената, с която пътувам за Мексико.
Марипоса остави вилицата си.
— Извинявай. Да не каза току-що, че ще ходиш в Мексико?
Очите на Лус се разшириха и тя изглеждаше така, сякаш съжаляваше, че е подхванала темата. Остави вилицата си и изтри устните си със салфетката.
— Може би. Не съм много сигурна. Зависи.
— От какво, ако мога да попитам?
Настана кратко мълчание.
Марипоса каза:
— Съжалявам, не исках да нахалствам.
Лус повдигна глава и я погледна изпитателно. Критичността в погледа й я прониза като с нож.
— Зависи — каза Лус със спокоен глас — от това дали ще отида в Ангангео.
— Ангангео?
— Да — Лус остави салфетката си на масата и изпъна гърба си. — Последното желание на абуела беше да си отиде у дома.
Марипоса седеше вцепенена на стола си.
— Тя искаше първо да дойдем тук, в Сан Антонио, както ти казах. Но след това смяташе да продължим с колата до нейното родно село. Мисля, че знаеше, че остарява и не й остава много време, и искаше да види за последно семейството си. Да се срещна с хората, които познавах само от снимките в албума и от историите, които ми разказваше. Не мисля, че абуела е искала да бъда сама в това пътуване, когато… когато е умирала.
Марипоса видя сълзите, блещукащи в очите на дъщеря й, и сърцето й се сви от болка.
— О, Лус…
— Но тя умря, преди да тръгнем. Мисля… — Лус стисна устни, за да спре треперенето им. — Тази сутрин Съли ми каза, че абуела всъщност е искала да дойдем тук, за да се срещна с теб и да отидем заедно до Свещения кръг. И мисля, че е прав. Не става дума само за мен и за теб — каза тя войнствено. — А за традицията.
Марипоса се взираше, в силната решителна млада жена и си мислеше, каква чудесна работа е свършила майка й, как прекрасно я беше възпитала и изградила като характер. Тя едва ли би се справила толкова добре. Дъщеря й току-що беше отворила вратата по-широко, отколкото Марипоса някога си беше мечтала и надявала.
Със закъснение разбра, че мълчанието й беше погрешно разбрано, защото видя искрица на разочарование да проблясва в очите на Лус.
— Не е нужно да идваш — каза тя сърдито. — Ще помоля тия Мария.
Марипоса се изненада от ревността, която изпита, дори само при споменаването на възможността, сестра й да придружи Лус до Свещения кръг. Лус беше нейна дъщеря. Тя трябваше да я заведе до там.
— О, Лус — пророни Марипоса. — Говориш за традицията в нашето семейство всяка майка, да води дъщерите си в планините, когато настъпи времето им да се превърнат в жени.
Момичето кимна.
— Зад тази традиция стои много история.
— Знам мита за Шочикетцал.
— Да, това е ацтекският мит. Всички деца учат в училище за Шочикетцал, богинята на любовта, насладата и красотата. Тя живеела в цветна градина, на върха на планината, високо в небесата.
— Мястото, където отиват всички добри воини.
Марипоса се засмя.
— О, знаеш и тази легенда, значи?
— Знам много легенди. Но тази специално не съм я научила от абуела.
— Това е прекрасно, Лус. Но корените на нашата традиция са много по-древни. Ние сме пурепеча, народ също толкова древен и горд, колкото ацтеките. Но днес старите обичаи умират. В Мексико, когато едно момиче навърши петнайсет години, quince anera, се организира голямо тържество в негова чест, за да бъде представено на света като млада жена.
26
Аламо — мисионерски център до Сан Антонио, където през 1836 г. се е провела най-прочутата битка между мексиканската армия и тексаските въстаници, по време на Тексаската революция. След края на революцията Тексас, се отцепва от Мексико и става независима република, а по-късно и американски щат. — Б.пр.