Марипоса паркира на едно свободно място, пред бяла постройка, на която имаше голям, изрисуван на ръка надпис „Mercado“. Черна котка се излежаваше на перваза на прозореца пред големи саксии с цветя, искрящи като скъпоценни камъни. Лус вдигна глава и видя, как една ръка се отдръпва назад и белите дантелени завеси на прозорците на втория етаж се полюшват. Марипоса изключи двигателя и Ел Торо изръмжа за последно, после млъкна.
— Стигнахме — каза тя и издиша с облекчение напрежението от хилядите километри.
Като по даден сигнал, вратата на магазина се отвори и шумна тълпа от мъже, жени и деца излезе отвътре, всички размахваха ръце от вълнение и надаваха приветствени и радостни възклицания. Семейството, помисли си Лус. Замръзна вцепенена, абсолютно непривикнала към подобни посрещания от роднини, особено от толкова много! Знаеше, че тия Мария беше звъннала на брат си в деня, в който тръгнаха, за да го предупреди, че идват, но не беше предполагала, че ще ги очакват с такова нетърпение. Марипоса се обърна окуражително към Лус и я потупа по ръката. След това свали предпазния си колан и излезе от колата. Дългата й коса се развя на гърба й, когато се затича като младо момиче и се впусна в отворените ръце на посрещащите ги жени. Няколко от тях изглеждаха на възрастта на Есперанса. Носеха рокли и плетени жилетки и имаха същата кожа с цвят на изпечена теракота и дълги плитки. Всички наобиколиха Марипоса, потупваха я по гърба и плачеха от радост. Тя посочи с ръка към все още седящата в колата Лус. Лицето на най-възрастната жена грейна, когато я видя, и кършейки ръце от вълнение, даде инструкции на две от по-младите жени, облечени в дънки и пуловери. Момичетата се впуснаха към колата, отвориха вратата от страната на Лус и я извлякоха навън, с усмивки на лице, надаващи възторжени викове: „Hola! Bienvenido! Venga!“27
Поведоха я, към групичката на по-старите жени, които я запрегръщаха и разцелуваха, като отдавна загубена дъщеря. Известно време се чуваха само радостните им възгласи: „Que bonita!“28
Сведоха глави една към друга и си размениха забързано някакви думи. Лус се чувстваше нервна, но издържа техния оглед и се усмихваше вежливо на всички. Приглади косата си, която беше сплела отново в традиционната дебела плитка. Внезапно, зад насъбралата се групичка, настана оживление и жените се раздалечиха, за да направят път на едър мъж, облечен в бяла риза с бродерии, която много подхождаше на гъстата му посивяла коса. Той беше внушителен, очевидно патриархът на рода. Лус се загледа в него и реши, че това трябва да е тио Маноло. Беше като близнак на тия Мария.
Очите му се изпълниха със сълзи.
— Изглеждаш, точно като мама! — възкликна той.
Пристъпи напред, грабна Лус и я повдигна високо във въздуха, докато възрастната жена до него се смееше и пляскаше с ръце. Лус беше опиянена от радост и облекчение от това сърдечно посрещане, толкова подобно на начина, по който я беше приела от самото начало и сестра му Мария. Марипоса се спусна към него и той я прегърна с едната си ръка.
Маноло заговори на Лус толкова бързо и припряно на испански, че тя не можа да разбере дори едно изречение. Опита се да се абстрахира от околния шум и да се съсредоточи само върху неговите думи. Той явно се усети и забави темпото, така че тя разбра, че я пита дали говори испански. Усети как гърлото й се свива и сърцето й започва да бие силно в ушите, докато се насилваше да каже няколко думи.
— Un poquito.
Маноло млъкна и погледна въпросително Марипоса. Тя само повдигна рамене. После той се обърна отново към Лус.
— Говориш малко, така ли? Un poquito? — повтори шеговито думите й. — Испанският е езикът на твоя народ. На твоето семейство. Как може, майка ми да не те е научила? — попита на безупречен английски.
Лус беше изненадана от правилния му говор, но после се сети, че Маноло беше живял години наред в Щатите. Спомни си и лицето на Есперанса, когато я умоляваше да говорят на испански език.
— Тя се опита — отвърна Лус. — Разбирам доста повече, но ми е все още трудно да говоря.
В очите му проблесна разбиране.
— Аз говоря английски, но жена ми, децата ми, цялото семейство говорят много малко. Но ти ще се упражняваш с тях, докато си тук, нали? Ние ще ти помогнем. Преди да се усетиш, ще говориш съвсем свободно!
— Voy a tratar de hablar en espanol29 — каза тя, благодарна за тактичността му.
— Добро момиче! — възкликна Маноло, сияещ от удоволствие. — Ти беше светлината на нейния живот, знаеш го, нали? Мами говореше само за теб и все те хвалеше. За нея ти беше безпогрешна. — Усмивката му помръкна и изражението на лицето му стана тъжно. — Не мога да повярвам, че я няма. — Вдигна ръката си от рамото на Лус и потупа гърдите си. — Тук е празно. Nada. Остана дупка, която не мога да запълня.