Всички какавиди са прекрасни, когато се оформят. Всяка е ярка и зелена, като парче нефрит, с тези красиви, златисти петънца. Личното бижу на Господ, нали? Но за съжаление понякога в гъсеницата се развива паразит, точно преди тя да се превърне в какавида. То е като лошо семенце, което изчаква, докато дойде моментът това да стане. Нещастната заразена какавида не е толкова гладка и зелена като другите. Тя става кафява и пъстра като изгнил плод. Този малък паразит расте и расте, докато най-накрая убие пеперудата, преди още да е имала шанса да полети. От пашкула изпълзява само летящият паразит убиец.
Mi hija18, през целия си живот ще се сблъскваш с хора, които ще искат да те наранят, да посадят в сърцето ти злото на лошите думи и на жестокостта. Тези думи, са като паразитите. Те имат силата да унищожават всичко красиво в човека, в теб. Ако им позволиш. Но ти си силна, моя сладка, малка какавидке! Ще растеш и ще растеш и някой ден, ще се превърнеш в красива и ярка какавида, от която ще излезе прекрасна пеперуда. Yo prometo. Това се случи и с твоята майка.
Помниш ли, как изхвърлихме глупавите ларви на паразита? Това трябва да направиш и ти. Заличи тази глупава дума от ума си и не й позволявай да те отрови.
Есперанса не повдигна друг път въпроса, а Лус повече не се сети за това. До днес. Чувстваше се така, сякаш белеше лук и очите й започваха да смъдят и да текат. Фактът, че беше незаконородена, не беше нещо особено, казваше разумът й. Тази дума беше толкова архаична, напълно неуместна, в новото време на толерантност. Нямаше нищо общо с нея. Нито щеше да има със сладкото бебе на Офелия, когато той или тя се родеше.
Защо тогава, глупавата и грозна дума, все още имаше силата да я накара, да се свие на кълбо, в пашкула на колата си и да трепери, както в онзи ден преди тринайсет години?
Десет
Пеперудите монарх започват епичното си пътуване като отделни индивиди. Постепенно обаче, към всяка пеперуда, се присъединяват още десетки, стотици, хиляди други, поели в същата посока. През деня се хранят от нектара на любимите си цветя, а през нощта, когато светлината угасне и температурите се понижат, се прилепват към стволовете на дърветата и преспиват там, скупчени една до друга.
Да се събуди от кучешки език, който ближе лицето й, беше ново преживяване за Лус. Отваряйки плахо очи, тя видя две големи уши, които се полюшваха отстрани на светлокафеникавата главичка, като криле на пеперуда. Извърна лицето си от кадифения език и отмести Серена от себе си.
— Добре, добре, стига толкова целувки. Стига! Будна съм!
Прозя се, надигна се, облегна се на лакти и се раздвижи бавно, сякаш мускулите й се оплакваха, че са били толкова дълго време в една и съща позиция. Потърка лицето си с ръце и после погледна през прозореца. Слънцето беше започнало, да се спуска на запад. Часовникът й показваше, че е спала непробудно два, може би три часа. В устата си обаче усещаше лош вкус, главата й тежеше и определено имаше нужда да спи, поне още осем часа. И от малко свеж въздух. Излезе от колата, усети, че навън е станало по-студено, и се пресегна за якето си.
— Хайде, Серена. Искаш ли да се разходиш?
Завърза отново тънкото въженце на каишката на кучето и двете заедно тръгнаха по чакълестата пътека. Серена подтичваше в тръст, като млада кобилка край нея, с малките си краченца, щастлива, че е извън колата. Гъсениците бяха най-близкото до домашен любимец, което Лус някога беше имала. Никога не беше предполагала, че едно миниатюрно, пуфтящо куче с големи уши, ще й помогне, да запълни празнината, останала в сърцето й, след смъртта на баба й. Докато вървеше из моравите на разсадника, нещо малко и оранжево във въздуха, привлече вниманието й. Спря рязко и изви глава, за да проследи размахващата шеметно криле пеперуда монарх. След миг, зърна още една. И още една високо в небето. Ускори крачка и заедно със Серена тръгна след пеперудите по тясната пътека.
След няколко метра, пътеката стигна до просторно поле с люцерна, която покриваше околните хълмове, докъдето можеше да стигне човешки поглед. Лус стоеше там и се взираше пред себе си, прохладният бриз на провинцията галеше страните й. Чувстваше се като опиянена, от гледката. Отново забеляза познатия размах на ярко оранжевите криле над полето, където пеперудите пиеха за последно нектар преди залеза. Заслони очите си с ръка, присви ги и се загледа в пеперудите, които летяха към групичка дървета, точно в средата на полето.
— Хайде, Серена — каза тя и нежно подръпна кученцето. Сърцето й биеше от вълнение.