— Добра вечер, дами — каза той, с южняшки акцент и задържа вратата, докато минаваха край него.
Вътре бунгалото беше обзаведено, като фоайе. Тежки дървени столове, покрити с червен плат на шотландско каре, бяха разположени край ниска маса, направена от дънери и стъкло. Върху нея бяха пръснати брошури и албум със снимки за живота в къмпинга, които те приканваха да седнеш и да ги разгледаш. В едната страна на помещението имаше нещо като малко магазинче с рафтове, които бяха почти опразнени в края на сезона. На другата страна се намираше дългото гише на рецепцията, зад което седеше необичайно слаба възрастна жена, с къса червена коса, почти толкова ярка, като плата върху столовете. Гледаше малък телевизор, поставен на високо в ъгъла, и се обърна с неохота, поздравявайки ги, с уморен глас.
Лус не я винеше. Беше почти време за затваряне.
— Здравейте — каза жената.
Едва си пое дъх, преди да започне да изброява механично удобствата на къмпинга, които бяха много. Очевидно, тъй като беше средата на седмицата и след края на лятото, те бяха големи късметлийки. Ако беше лято, увери ги тя, със сигурност нямаше да намерят свободно място, идвайки просто така, без резервация. При това положение обаче, сега можеше да им предложи много хубаво място, недалече от тоалетните и баните за двайсет и пет долара на нощ. Завърши речта си с извинението, че басейнът тъкмо е бил затворен, след края на сезона, но вместо това, ще им даде безплатно малко дърва, за лагерния им огън.
— Изглежда, че ще сте последните клиенти за днес.
Горещ душ и евтино място за спане, бяха всичко, от което Лус имаше нужда, за да остане някъде. Жената им подаде карта и връзка дърва за огън, после затвори и заключи вратата на бунгалото зад тях. Момичетата следваха указанията на картата, покрай площадката за игра и басейна, зад групичката семейни бунгала до място номер 315.
— Сладко е! — възкликна Лус, когато видя масата за пикник и ограденото с камъни огнище, на определения за тях парцел.
Веднага, щом Маргарет отвори вратата на колата, Серена изскочи и започна да души наоколо с нос, опрян до земята. Лус излезе след нея и настъпи каишката й, за да я задържи. Серена я погледна обвинително.
— Ти си градско момиче, също като мен. Не искам да те загубя — каза й тя, като я чешеше успокоително под брадичката.
Прозя се и протегна рамене, над главата си, докато се оглеждаше наоколо. Къмпингът беше почти празен. Наблизо имаха май само едни съседи, настанили се под красиво кленово дърво, искрящо от цветове. Караваната им беше малка, от онези, които се теглеха с кола. Пред нея беше опъната синя тента, под която на два еднакви разтегаеми платнени стола, се беше настанила възрастна двойка, мъж и жена, с побелели коси. Те ги наблюдаваха с напълно безизразни лица. Лус им се усмихна и помаха с ръка. Никой от тях не реагира. Просто продължаваха да гледат.
— Не им обръщай внимание. Нека да намерим баните, преди да е станало твърде тъмно — каза Маргарет.
Малката бетонна баня, имаше тесни прозорчета близо до тавана, две мивки, две тоалетни и две отделения с душове. Лус видя празната кофа с парцала за почистване, близо до входа и усети свежата миризма на белина, но след като забеляза няколко буболечки в ъглите и пукнатините по плочките на пода, съжали, че не си е взела джапанки. Нощта беше студена, така че тя се съблече набързо и влезе, под горещия душ. Докато се търкаше, чу как някаква жена пее високо в съседната кабинка песен на „Уайдсприйд паник“20.
Гласът й беше силен и така фалшивееше на високите ноти, че Лус за малко да се нагълта с вода, от смях. Изкъпа се за рекордно бързо време и треперейки от студа, се изсуши и преоблече в чисто бельо, дънки, суичър и дебели чорапи, докато Маргарет се къпеше на свой ред. Жената във втората кабинка още пееше, когато си тръгваха.
Докато стигнат до своя парцел, небето вече се беше стъмнило. Съседите им си бяха наклали хубав малък огън и седяха край масата си за пикник. Уханието на печено месо се носеше из въздуха. Устата на Лус се напълни със слюнка, но преди да мислят за храна, трябваше да се погрижат за спането си. Извадиха багажа си от колата и го оставиха, на покритото с чакъл място, където трябваше да разпънат палатката.
— Правила си го и преди, нали? — попита Лус. — Все пак си била отговорник при момичетата скаути.
— Всъщност, ние спяхме в хижи или бунгала — отвърна Маргарет смутено. — Ами ти?
20
Widespread Panic — американска южняшка блус и рок група; изнася много концерти и е сравнявана, с велики „пътуващи“ групи като „Грейтфул Дед“. — Б.пр.