— Това се опитвам да направя, по време на това пътешествие и искам да го посветя на Есперанса. За нейната ofrenda.
Колеблива усмивка разцъфна на лицето на Стейси, докато вземаше листа. Отпусна се отново на седалката си и старателно го сгъна така, че отвън да се вижда текстът, изписан с красивия почерк на Маргарет. После го залепи на кутията и изрисува около него, със златист маркер специална рамка, а празното пространство, запълни с изящни извивки и фигури.
— Ето — каза тя доволно. — Сега вече изглежда добре.
В колата отново настана мълчание, но този път Лус не се чувстваше неудобно, а беше изпълнена с някакъв спокоен, нежен блясък; беше щастлива, че имаше възможността, да сподели толкова много истории, с тези интересни и различни, една от друга жени. Може би Стейси бе права и им е било писано, да се срещнат. Картите и плановете й за внимателно подготвяното пътуване — беше си начертала къде точно ще спира и за колко време — лежаха разпръснати в краката на Маргарет. Най-вероятно, там им беше мястото. Спомни си, думите на Били, в онази магическа нощ с пеперудите. „Животът не е поредица от случайни събития, а по-скоро изражение на много по-дълбок и понякога непонятен ред.“ Когато погледнеше назад, й се струваше, че всичко случило се беше напълно логично и свързано, като отделните глави, на някой роман.
Погледна в огледалото за обратно виждане. Стейси беше отпуснала глава на седалката със затворени очи. Спиралата й се беше размазала под очите и така изглеждаше, все едно имаше синини. Лус обърна глава към Маргарет. Тя се взираше в пейзажа през прозореца, лицето й беше спокойно, ведро. Такова беше изражението на Офелия, когато държеше бебето си в ръце.
Лус въздъхна и се замисли, как неочаквано, се беше променило пътешествието й — внезапни завои и отклонения, опасни обрати, пътища без изход. В края на краищата, просто трябваше да кара напред и да разчита знаците по пътя си.
Беше много благодарна, когато дойде редът и да си почива на задната седалка със Серена в скута си и с кутията с пепелта на Есперанса до себе си. Левият й крак я болеше от натискането на съединителя, в продължение на толкова много дни. Отвън денят беше слънчев и топъл. Климатикът в колата не работеше, така че бяха свалили до долу прозорците и октомврийският вятър развяваше косите им и разхлаждаше лицата им. Лус отпусна главата си лениво настрани, докато зяпаше разсеяно през прозореца към меланхоличния пейзаж, край който минаваха — земята беше бледожълта, в цвета на сламата, която я покриваше, тук-там се мярваха случайни дървета, постройки и крайпътни търговски центрове, навсякъде се виждаха водни резервоари, издигащи се от равната земя, като фигурки на дъска от детска игра. Поради ремонт, магистралата беше стеснена, до една лента и изглеждаше, че ще бъде така, до самия край на пътя. Където и да беше той. Клепачите на Лус натежаха и се затвориха, а Серена изскимтя в съня си. Стейси погледна към хоризонта и поклати глава.
— Там, където съм израсла, гледката е много по-хубава, от тази пустош тук.
— Мислех, че в Тексас, навсякъде е така — каза Маргарет.
— О, не — възпротиви се бурно Стейси. — Всички мислят, че Тексас изглежда като във филма „Гигант“21 — пусти, сухи земи, пълни със стада добитък и нефтени кладенци. Тексас е голям, скъпа. Някои, от най-прекрасните парченца земя, които са се отпуснали, от сърцето на Бог, са тук. Само почакай. Искам да видя лицето ти, когато навлезем в Хълмистата земя22.
— Ти от там ли си?
— Аз съм от Остин. Но ми се щеше, да видиш ранчото на баба ми. Баща ми работеше там, докато баба беше жива, но тя още не беше изстинала в гроба си, когато той го продаде и ни премести, в чисто нова къща, в съседния град. Мама беше доволна, но моето сърце бе направо разбито. Не знам, дали някога ще им простя, че го продадоха. Сякаш се отказаха от семейната ни история и я изтъргуваха за пари в брой. Научих, че мога да живея, както сред открити пространства, така и в големи градове, където хората се блъскат един в друг. От едната крайност в другата. Простотиите между тях обаче — монотонността на предградията — не е за мен. Оттогава пътувам постоянно. Но, Господи, как ми липсва онова ранчо. Нищо не може да се сравни с това, да седнеш на хълма, сред високата трева през лятото и да гледаш реката под себе си. Или през есента, да наблюдаваш, как сенките на дърветата сменят цветовете си и стават златни. Всичките ми спомени от детството, са от това място.
21
„Гигант“ — филм от 1956 г. с Елизабет Тейлър, Рок Хъдсън и Джеймс Дийн. Последният филм на Дийн, излязъл на екран след смъртта му. — Б.пр.
22
Хълмистата земя — разговорен, неофициален термин за район в Централен Тексас, характеризиращ се с големи хълмове и варовикови и гранитни скали. — Б.пр.