— Смешно момиче, наистина! — мърмореше Мистър Рокет от старото кожено кресло, припичайки се на слънце до прозореца в кухнята. Те имаха прекрасна всекидневна, но тя се използваше, разбира се, само в неделя. Мей, обаче, използваше само тази всекидневна. Тази и привичка най-силно контрастираше с привичките на родителите и.
Темата беше доста смущаваща, оставиха я настрани, и с доста смесени чувства, зачакаха завръщането на най-голяма дъщеря. Два дни по-късно с такси пристигна Мей, с куфар с дрехи, пътнически куфар и чанта, пълна с периодичен печат и с жълтият етикет на Муди. Младата дама бе перфектно облечена в строг костюм, нищо женствено не прозираше от цялото и излъчване, дори обратно вратовръзката и строгата яка и предаваха нещо от другия пол, но въпреки това нежната и структура и ясните очи, добре оформената и фигура и леките бързи движения имаха художествена стойност, която очевидно Мис Мей не игнорираше. Не показа излишни чувства, когато сестра и и майка и дойдоха да я посрещнат, кимване, усмивка, подаване на бузата и милото възклицание „Какви добри хора!“, с което приключи сценката с достойнство.
— Ще внесете ли багажа, моля! — обърна се към шофьора, с висок нетърпящ възражения глас, с тона и жестовете на човек, който по природа е по-високо от останалите.
Баща ѝ, схванат от ревматизма, я чакаше вкъщи. Сграбчи му ръката и каза весело „О, тате, как я караш? Надявам се, че не си по-зле от преди!“ После добави, като наклони глава „Трябва да поговорим за твоя случай! Занимавах се с малко медицина, напоследък. Не се и съмнявам, че селската медицина е различна. Седни, седни удобно. Не искам да преча на никого. Време за чай, нали мамо? Много лек чай за мен, моля, с парче лимон, ако въобще имате такова нещо тук, бих хапнала и една припечена филийка.“
Наистина толкова малко бе желанието на Мей да наруши покоя в семейството, че само половин час след като пристигна, тримата домашни вече станаха жертви на нервна агитация и нито можеха да кажат нещичко, нито пък имаха право свършат нещата, обичайни за тях. Изведнъж се чу силен тропот по прозореца. Мисис Рокет и Бетси скочиха, а Бетси отвори вратата. След момент-два се върна с порозовели бузи.
— Абсолютно съм сигурна, че никой не е звънял на звънеца! — каза тя, разтроена. — Мис Шейл си иска колелото.
— Тази ли чука така по прозореца? — пита доста хладно Мис Мей.
— Същата! Тя и ме овика!
— Ще и се отрази добре да почака малко! Малко гняв сега, дава после здраве! — Мисис Рокет и сипа чая с лимон с усмивка на неизразимо презрение.
Всички си легнаха в десет, само Мей се затвори във всекидневната и чете до след полунощ. Въпреки това, стана много рано сутринта и преди да излезе на малка бърза разходка, даде прецизни наставления за закуската си. Искаше само простички неща, приготвени по съвсем простичък начин, но тонът с който си послужи, направо вбеси Мисис Рокет. След закуска, младата Лейди, се позаинтересува от здравето на баща си, постави диагнозата си за болежките му на такъв език, че той, в крайна сметка, се почувства много по-зле, отколкото е бил някога. После Мей се зае с кореспонденцията си и по обяд изпрати малката си сестра да пусне девет писма в пощата.
— Но кога ще си починеш? — каза майка и с треперещ глас, нещо нетипично за нея.
— Защо? Та аз си почивам! Ако само видите моята обичайна сутрешна работа! Предполагам, тук се продават вестници от Лондон? Не? Как може да живеете без това! Трябва да отскоча до града към един следобед.
Градът беше на три мили от селцето, но може ли да се хване влак от селската гара. Мис Рокет спомена, че ще използва добрата възможност да се запознае с една дама, Мис Линдли, от класата на господарите на Хол и честичко ходела у тях на гости. На изненадата на майка си Мей само се засмя замислено.
— Как може да не познавате Мис Линдли? Чух, че се интересувала от движението, което ме интересува сега. Знам, че би се радвала да се запознае с мен. Мога да и дам много информация от първа ръка, за която ще ми бъде благодарна. Присмиваш ли ми се, майко, кога най-сетне ще разбереш каква е моята позиция в обществото?
Рокетови изоставиха всичките си очаквания за дълга на Мей към Хол, по рано се надяваха престоят и да остане незабелязан от Лейди и Мис Шейл, вярваха, че срещата с тях ще е опасна за детето. Мисис Рокет не можеше да заспи от тревога. Бащата също се тревожеше, той се чудеше на крещенето и острият тон на Мей, но като цяло се съгласяваше с превъзходството и. Той и Бетси таяха тайна адмирация към брилянтните качества, които се набиваха в очите им. Тайничко се съгласяваха, че Мей е повече дама от баронесата с нейния остър език и от ужасната Хилда Шейл.