Тогава няма нищо чудно синът да се върне и да предяви законните си претенции върху наследството!
Това обясняваше всичко останало — че лорд Малоран проявява толкова силен, личен и може би злонамерен интерес към един странник, че Карлтън пътува под измислено име, че предната сутрин я бе питал как се стига до Малоран Хол.
Това обясняваше и поведението му първата вечер в кръчмата, когато се заслушваше в разговорите наоколо си с много повече интерес, отколкото човек би предположил у обикновен пътник. В онзи момент тя бе отхвърлила тази мисъл, беше се упрекнала, че си въобразява твърде много, но Гарик Ъгли и Бенджамин Хойл и жените им почти цялата вечер обсъждаха подробностите на този стар скандал. Ако Джон Карлтън действително беше наследник, на лорд Малоран, вниманието му към техния разговор получаваше напълно смислено обяснение.
А ако той беше законният наследник, тогава тя имаше още по-малко основания да му помага; но понеже бе арестуван по заповед на самия лорд Малоран, това представляваше очебиен опит за извращаване на правосъдието.
Тя срещна студения питащ поглед на Ламбер и в нея нахлуха съмнения.
Ако Джон Карлтън не е онзи, за когото се представя, ако се съди по писмата у него, значи има лоши намерения и ще е най-добре тя да се държи възможно най-далече от него и работите му.
Като че ли, за да подсили неизказаните й съмнения, Ламбер посегна към стола от отсрещната страна на масата, избутвайки със сдържано нетърпение подноса от чая. Ожуленото му лице странно контрастираше с елегантния сребърен сервиз.
— Кажете — поде той, — откога познавате този Гидиън?
Лизи потръпна от обвинителната нотка в гласа му, внезапно се почувства застрашена и неуверена.
— Отседна в хана онзи ден вечерта. Когато вие и хората ви дойдохте в кръчмата.
— Никога преди ли не сте го виждала?
— Не, защо питате?
Да не би да бе доловила оттенък на ревност в гласа му?
— Защо питам ли? — Той се облакъти на масата и се наведе към нея като селски ерген, който закача любимата си… или като ловец, който тормози жертвата си. — Защото това е мое задължение. Защото според мене е… интересно… че мъж, който е тук съвсем отскоро, така лесно е спечелил благоразположението ви.
— Моето благоразположение!
Усмивката му стана хладна и жестока.
— Вашите целувки. Може би и нещо повече, макар да не съм бил очевидец.
— Никога не съм целувала този мъж. Той ме целуна, което е нещо съвсем различно.
— Наистина?
Лизи го изгледа с погнуса.
— Ако още не го знаете, лейтенанте, бих казала, че във възпитанието ви липсват не само основните уроци по прилично държание.
Той се наведе още повече.
— Да не би да ми предлагате да запълните тази празнота?
— Разбира се, че не! — Лизи се изправи рязко. Разговорът отдавна бе навлязъл в опасна територия. Достойното оттегляне беше единственият й шанс. — Тъй като виждам, че не можете да отговорите на въпросите ми, ще ви пожелая приятен ден.
Едва след като излезе в коридора, тя се осмели да се обърне и да го погледне. И веднага съжали, че го е направила. Той не бе помръднал от стола, но я наблюдаваше с такова изражение на обезобразеното си лице, което не предвещаваше нищо добро нито за нея, нито за Джон Карлтън.
Два дни. Цели два дни вече го държаха в тази тясна, студена каменна къща — всъщност вече трети ден — и вече му беше дошло до гуша.
Джон се изпъна по гръб на тясното легло, сключи ръце под главата си, кръстоса глезени и се взря в мрачния, изпъстрен с петна таван над него. Гледката не беше очарователна, но поне бе нещо по-различно от унилата петносана стена насреща.
Единственото, с което се утешаваше, бе, че и войниците, които го държаха арестуван, не бяха в по-добро положение — те или стояха в стаята при него, или спяха в също такива студени съседни стаи. Ядяха каквото и той ядеше, а това бе още по-потискащо от обстановката. Дъртата вещица, която държеше тази бърлога, имаше несравнимата способност да прегаря всяко ядене, включително вареното овнешко.
Снощи, с куркащ от глад корем, бе сънувал овнешкото на Лизи.
Бе сънувал и Лизи естествено — мъчителни сънища, които така бяха сгорещили кръвта му, че дори тази ледена стая му се бе сторила гореща и в съня си бе изритал всички мърляви завивки. Сънят още го безпокоеше, но това бе физическо притеснение, съвсем естествено, като се вземе предвид колко изкусителна бе самата жена.