Той изруга тихо и погледна към вратата! Проклети да са всички! Сега няма да може да ползва нощното гърне, звукът ще издаде къде се е скрил.
Джон полека пъхна гърнето под леглото. Като не го вижда, няма да се сеща за него. В края на краищата нали е мъж. Ще се оправи някак.
Лизи нямаше нито време, нито сили да се тревожи за Джон Карлтън. Трябваше да се разправя с настръхналата готвачка, с две истерични прислужнички, с опулената миячка, с ядосания коняр и с двама раздразнени оборски слуги — без да се смятат половината хора от съседните ферми, които бяха нахлули в хана при първите тревожни признаци и сега само й се пречкаха, накъдето и да се обърнеше.
До момента драгуните на Ламбер още не бяха счупили нищо — Лизи не броеше глинения съд, запратен от Берта по една червена куртка, когато се бе опитала да нахлуе на нейна територия, — но бяха преобърнали нещата с главата надолу, създавайки достатъчно безпорядък, който дузина прислужнички щяха цяла седмица да оправят.
Единствената й утеха бе, че безрезултатното търсене дразнеше повече Ламбер, отколкото самата нея.
— Доволен ли сте, лейтенанте? — запита Лизи, когато и последната червена куртка, изпратена да търси из мазетата и пристройките по двора, се върна да докладва за неуспеха си. — Видяхте стаята му, там нямаше нищо! И макар да признавам, че не разбирам как го е сторил, този човек е успял да си прибере нещата и да си ги отнесе. Казах ви, че не е в килера или в конюшнята, или изобщо, където смятате, че може да е.
— Колко мило да ни покажете всички места, където не сте го скрили! — Ламбер й метна унищожителен поглед. — Предлагам да ми кажете къде сте го скрили, за да не карам хората си да претърсят останалата част от тъй очарователния ви хан.
— Какво? И да ги лиша от удоволствието да причинят още повече вреди от тези, които са нанесли досега? Не си го и помислям!
За миг Лизи помисли, че той ще я удари.
— Сарказмът не ви отива, госпожо Тинсдейл. Съветвам ви да не ме предизвиквате повече.
Лизи опря юмруци на хълбоците си и се наведе към него. И нейното търпение почти се бе изчерпало.
— Или какво, лейтенанте?
Яростен вик долетя откъм кухнята, а веднага след него се раздаде трясък от счупен глинен съд и тропот от стъпки, които се оттегляха с удвоена скорост. Ако се съди по нецензурните коментари и взривовете от смях, с които войниците посрещнаха отстъплението на другаря си, Берта бе пожертвала поредното гърне, този път с по-голям успех.
Ламбер замръзна за миг с вдигната глава и разширени ноздри, слушайки как отстъпват гордите му последователи. После се извърна рязко към нея със стиснати оголени зъби.
— Или със сигурност ще ви накарам да съжалявате.
Тъй като Лизи не пожела нито да отговори, нито да се оттегли, той отново се обърна към раздразнените драгуни, струпали се на няколко крачки от него.
— Претърсете стаите горе — изсъска Ламбер. — Всичките!
Хората му се втурнаха презглава да изпълнят заповедта и да се отдалечат колкото може повече от него.
Лизи ги наблюдаваше как се качват по стълбите като хайка ловни кучета, викайки и вдигайки такъв шум, че всеки заек на миля наоколо със сигурност би побягнал подплашен.
Ако Джон Карлтън не мърда, всичко ще бъде наред.
Джон предпазливо се изправи и прекоси стаята по чорапи, стигайки до масата, където лежаха останките от ранната му закуска. Двата стола бяха с прави облегалки и много неудобни, но ако не правеше никакво движение, имаше много по-малки изгледи да вдигне нов облак прах и да се разкиха.
Не обърна внимание на последните парчета от сиренето и хляба. Скри под масата каната, в която имаше поне половин халба бира, за да не я вижда, след това седна на стола и зачака положението да се успокои, за да може отново да се движи.
Точно навреме. Като че ли цяла армия драгуни се втурнаха нагоре по стълбите и започнаха с извратено удоволствие да отварят с трясък вратите. Ламбер явно даваше много неприятен израз на яда си от неговото изчезване и несъмнено не се бе поколебал да го стовари върху войниците, които пък нямаше да оставят това току-така. Значи драгуните щяха двойно повече да си отмъщават за понесените унижения, стига да намереха онзи, който бе станал причина за тях.
Той се вслуша в шумовете от преддверието, опитвайки се да разбере къде са войниците и какво правят. Кръстоса крака, отряза си малко сирене и го заобръща в ръката си, без да отхапе парченце от него.
Джон мислеше възможно ли е войниците да нахлуят и в тази стая въпреки местните легенди и протестите на Лизи. Сети се за бирата и за нощното гърне. Помисли какво би направил, ако беше на мястото на Ламбер и търси избягал арестант, отново кръстоса крака и си припомни, че не мисли за бирата или за нощното гърне. Премисляше различни начини да се измъкне през прозореца и да напусне хана, въртеше се притеснено на стола и ругаеше — тихо, но яростно.