Тъй като фермата му бе разположена на север от земите на адвоката Дрейтън, точно между квартирата на лейтенанта и тази на войниците му, Уудфорд беше надежден източник на информация за движението на червените куртки.
Събралите се фермери и надничари кимаха в знак, че оценяват разказаното… и тревогите на лейтенанта.
— Да не казвам пък — продължаваше Уудфорд, — че негова светлост все праща известия на лейтенанта да прави това и онова. И по някой път доста го кастри, както чувам. А лейтенантът винаги щом му се накарат, така почва да беснее, че хората му са готови да застрелят оня колонист, само да им падне в ръчичките, в което доста се съмнявам.
Томас Гейнс изхихика одобрително на шегата и хвърли изпитателен поглед към Лизи.
— Аз пък чух, че според лейтенанта беглецът се криел някъде тук много наблизо. Ти да знаеш нещо по въпроса, а, Лизи?
Дори най-мрачното смръщване на Лизи не може да накара стареца да млъкне.
— Лейтенантът да си мисли каквото си ще — каза тя, като тропна пълната халба с бира пред един от насядалите мъже. — Това не е моя работа.
— Ами, друг път не е. — Набръчканото лице на Томас се разкриви в зрелищно любопитна физиономия. — Искам да кажа, ако ти, такова, си го скрила.
— Аз? Нарочно да скрия човек, търсен от кралските войници? И отгоре на това той да не ми плати за стаята и храната? — Лизи издърпа от ръката му полупразната халба. — Тая вечер няма да получиш повече бира от мене, Томас Гейнс, защото, както виждам, и тая, дето си изпил, е успяла да ти размъти мозъка.
Насядалите, включително и самият Томас, се разсмяха на остроумната реплика. И когато Лизи се обърна, за да сервира друга чаша, той си грабна обратно своята.
— Едно не разбирам — каза Гарик Ътли, — защо му е трябвало да се нарича Гидиън, ако наистина е Карлтън и е законен наследник на негова светлост. Подозрителна работа, ето какво е това според мене. Подозрителна!
Уудфорд подпря лакти на коленете си и се наведе напред, поклащайки халбата, която държеше. Заговорнически сниши глас.
— Чух, че той много държал да говори с господин Рандал, ама да не повярваш колко много… Знам го от домоуправителя на господин Рандал, той пък го чул от иконома, щото икономът говорел с него, когато домоуправителят го повикал. Тъкмо след като онзи бил ходил при негова светлост, а пък това, както си го мисля аз, е даже много интересно, като се има предвид другото.
Ъгли замислено подръпна долната си устна.
— Аха, има за какво да си мисли човек, като се знае как негова светлост се дърлеше с господин Рандал, след като дойде в имението, и с бащата на господин Рандал преди туй. Като капак на всичко му е дошло това идване на младия господин Карлтън. Така си мисля аз, като капак му е било!
Събралите се дружно закимаха, потвърждавайки, че начинът им на мислене съвпада с този на Ътли. Самият Ътли обаче беше склонен да застане както на едната страна, така и на другата, заради самото удоволствие да спори.
— От друга страна — каза той с вид на съдия, принуден да говори в полза на защитата, — той може да е някакъв измамник и да се опитва да открадне нещо, дето не е негово. Може да е чул всичко, каквото му е трябвало, още първата вечер, докато седеше тука и ние си приказвахме съвсем открито. Може да си е помислил, че ще е много хубавичко да се помъчи да убеди негова светлост и господин Рандал, че е някой, който не е.
Одобрителните кимания този път бяха съпроводени и със замислено смръщване на физиономиите.
— Ъхъ, май така ще е — каза Уудфорд. — Лейтенантът не е от ония, дето ще оставят тая работа да мине, даже оня да е само един обикновен глупак и да се опитва да мине за друг глупак.
— Че е глупак, глупак е — каза старият Томас, — но може да е разбрал, че си струва да направи оня човек да изчезне преди това като по поръчка, ако искате да знаете какво мисля аз — добави той с многозначителна гримаса.
Одобрителните изхъмквания на слушателите показваха, че и те споделят неговото мнение.
— Аха, точно така — каза Уудфорд, мятайки остър поглед към публиката си. — Много ще е интересно да се знае какво мислят негова светлост и лейтенантът, защо така се ядосват, пък бил той законен наследник или не. Цялата тая работа е много странна. Правичката ви казвам, наистина е много странна.
— Да — потвърди Томас Гейнс, — странна е.
И изгледа многозначително Лизи над ръба на халбата си миг, преди целият да потъне в нея.
Това извади Лизи от мрачното съсредоточаване, с което досега бе слушала споровете. Тя се обърна, решена да не дава повече ухо на объркващите мисли, които разговорът бе породил у нея, и видя как Нида я зяпа, застанала с поднос празни халби в ръцете и остър, любопитен поглед на изпитото си лице.