Все трезви, разумни съждения. Но истинската причина, поради която искаше да остане, бе, че му се щеше да прекара цялото това време покрай Лизи. Да я закача. Да я наблюдава. Да спори и да се смее, и да говори с нея.
Преди няколко дни би казал, че е заради изкушението и желанието да си прекара колкото може по-приятно времето, през което трябва да чака. Но сега…
Джон прогони тази мисъл. По-добре да не си размътва мозъка с прекалено много мислене, особено с мисли за Лизи.
Тя бе изкачила стълбите, но вместо да тръгне по късия коридор, който водеше до стаята му, Лизи спря и погледна назад към него, сякаш да се увери, че не е изостанал. Очите й бяха огромни и тъмни, раменете застинали в напрежение.
За миг погледите им се кръстосаха, после тя се обърна и продължи по коридора. Джон я последва замислен.
Колкото и да възразяваше, Лизи вярваше в призраци. Тоест тя вярваше в тези призраци, в призраците на своето минало. В мига, когато прекрачи прага, тя остави фенера, на пода и измъкна огромен платнен вързоп от втората кошница, която бе донесла преди това.
— Да покрия прозореца — каза тя. — Да не може никой да гледа вътре.
Или да гледа навън, помисли Джон, но не го каза. Не я запита защо не го е направила още в началото. Вместо това остави нещата, които носеше, и се наведе да види какво е донесла тя. Както бе обещала, носеше дисагите му, натъпкани с малкото му вещи, включително и чисто бельо.
Под дисагите имаше две корави ленени кърпи, свещи и чисти, ухаещи на лавандула, чаршафи.
Той извади чаршафите от кошницата и се изправи. Видя, че Лизи стои на две крачки от него и го наблюдава. Напрежението, което бе доловил у нея в коридора, все още я държеше, бе стиснала ръце пред себе си, сякаш искаше да грабне ленените чаршафи от ръцете му, но едва се сдържаше.
— Високо оценявам това — каза той, повдигайки чаршафите като за поздрав. Ъгълчетата на устата му се извиха в усмивка. — Но… тази лавандула?
Тя се изчерви.
— Мои са. Мислех, че предпочитате нещо не толкова… — тя хвърли нервен поглед към неоправеното легло — толкова старо и прашно. — Бузите й пламнаха още повече. — Не посмях да взема чаршафи от изгладените, можеше някой да забележи, че липсват.
— Много мъдро. Но какво да правя с тях?
Червенината се смени с раздразнена гримаса.
— Да ги постелите на леглото.
Двамата погледнаха към леглото и също така едновременно отместиха очи. Лизи се ядоса на следите от стъпки по прашния под. Джон се изкашля, премести чаршафите в другата ръка и се опита да прочисти мислите си.
Нищо не се получи. Всяка хрумнала му мисъл имаше дъх на лавандула и го караше да мисли за чаршафите, за Лизи и за вълнуващите възможности, неразделно свързани с подобна комбинация.
— Как ги слагате на леглото? — запита той с леко потрепващ глас, който се мъчеше да скрие вълнението в мислите му. — Не искам да ви затруднявам, нали разбирате, но…
— Сложете ги както искате. Изобщо нямам намерение да ви подреждам леглото вместо вас.
— Нямате?
— Нямам!
Джон въздъхна.
— Жалко. Не мисля, че някога съм оправял легло. Може би ще се нуждая от малко… напътствия.
— Е, от мене няма да ги получите!
Тя му хвърли ядосан поглед, предизвиквайки го да й възрази. Джон замълча. Лавандуловият аромат изпълваше въздуха около тях.
Доволна, че го е сложила на мястото му поне за момента, Лизи бутна настрана кошницата и безцеремонно изсипа на масата останалите неща от нея. После грабна фенера и като гледаше да е на по-голямо разстояние от Джон, се отправи към вратата.
— Не мисля, че ще се нуждаете от друго нещо засега, нали?
От тебе. Въздържа се да го каже.
— От нищо. Благодаря.
Тя кимна, отвори вратата и изведнъж застина на прага.
— Без малко да забравя. — Мушна ръка в джоба си и извади оттам малка книга, подвързана с кожа. — Помислих, че така по-лесно ще ви минава времето.
Джон задържа чаршафите с едната ръка, а с другата пое книгата от нея. На корицата зърна „Животът и странните и учудващи приключения на Робинзон Крузо“.
— Ако предпочитате, мога да ви донеса „Проповеди и есета за морала“ от преподобния Тобаяс М. Уийтли. Сигурно имате повече нужда от тях, отколкото от някакви фантасмагории.
— Благодаря, не. Винаги предпочитам приключенията пред моралните лекции.