— По-рано това беше моята стая!
— … без да чукате? Да не сте ме шпионирали?
— В известен смисъл. Трябваше да бъда сигурна, че сте най-подходящият мъж за моята Лизи, нали?
— По дяволите! Аз си плащам за престоя в този хан, не съм някаква местна свиня, дошла да се лигави с някого!
— Тъй като Лизи все още не е получила и медно петаче от вас, не може да се каже, че си плащате за престоя. А ако не се интересувате от Лизи… Само мога да кажа, че ако е така, би трябвало да си държите мислите извън панталоните и да ги насочите към друга неща!
— Какво ви кара да мислите…
— Всеки глупак може да види, че се интересувате от нея. — Тя се наведе към него и заговорнически му намигна. — Особено щом си имате такъв солиден багаж в панталоните!
— Солиден багаж! — Джон стисна още по-здраво чаршафите и се отмести още по-назад, притискайки гръб към възглавниците. — Винаги ли сте била толкова дяволски безцеремонна?
Бес се усмихна със задоволство.
— По-скоро бих казала почтена. Освен това всяка майка е длъжна да се интересува от това, което интересува дъщеря й.
— Колко… майчинско от ваша страна.
— Хайде, хайде. Сарказмът не е най-силната ви страна, както и на Лизи.
— Вие и Оливър сте били тук през цялото време, нали? — запита той. — Подслушвали сте всичко, което сме говорили с Лизи.
— Разбира се. Къде другаде да бъдем?
— В кухнята например. Или да проверявате избата.
— А вие с Лизи тук, в моята спалня? Само двамата? Не и щом това засяга Оливър!
Джон изхъмка и се намръщи. Някаква мисъл упорито се връщаше в главата му. Беше пропуснал нещо в думите й…
— Чакайте малко! Казахте, че Лизи… че се интересувате… че тя се интересува…
Той млъкна объркан. Бузите му пламтяха.
Що се отнася до обекта, който Лизи и майка й намираха толкова интересен, той проявяваше извънмерна готовност… е, не чак извънмерна, той много се гордееше с това, обаче…
— Разбирате какво искам да кажа, нали? — Закачливата бръчица в ъгъла на устата й пак се появи. — Ясно е, че всяка жена се интересува от тези неща. С какъвто аршин мериш, с такъв ще ти мерят, нали разбирате?
Джон се вкопчи още по-силно в чаршафите, просто за да бъде сигурен, че няма да му се изплъзнат и се опита да си възвърне изгубеното достойнство.
— Ако искате да ми кажете нещо определено, госпожо, ще бъда щастлив да го чуя.
— Шшт — каза Бес. — Много сте нетърпелив! — Бръчицата в ъгъла на устата й стана по-дълбока.
Той изстена разочаровано.
— Е, добре, де, добре.
Тя се настани по-удобно на мястото си в долния край на леглото, погледна го право в очите и каза:
— Лизи е започнала да се влюбва във вас.
Странно защо, но сърцето му заби двойно по-бързо.
Джон преглътна, опитвайки се да отпуши внезапно свитото си гърло.
— Влюбва се? В мене?
Бес кимна.
— Във вас, въпреки че не го съзнава. И вие се влюбвате в нея, независимо дали си го признавате, или не.
— Аз… — Джон преглътна останалите думи и те се струпаха в гърлото му.
Любов? Лизи? Може би съблазън? Със сигурност съблазън. Но… любов?
— Вие — каза твърдо Бес. — Няма две мнения. Сигурна съм и вие също го знаете.
Влюбен. Джон изпусна дъха, който така дълго бе задържал, а възраженията, надигнали се в гърлото му, излязоха заедно с него и изчезнаха в хладния нощен въздух.
Той беше влюбен в Лизи.
Тези думи бяха необикновено истинни, сякаш му бе необходимо само да ги чуе, за да се увери колко верни са те всъщност.
Но докато се наслаждаваше на тази мисъл, разумната част от него — онази, която знаеше, че няма призраци и че хората не се влюбват току-така, за един миг, и че влюбването може да му докара наяве много повече неприятности, отколкото шайка побеснели червени куртки — не искаше толкова лесно да се предаде.
— Не може да се влюбиш — той щракна с пръсти, — ей така. Това е… нелепо!
Бес го загледа и това трая един дълъг, дълъг миг. После литна от долния край на леглото, кацна до прозореца и се вгледа навън.
Хладен ветрец облъхна голите му рамене и го накара да потрепери.
— За пръв път видях Оливър от този прозорец. — Тя погледна към Джон, за да се увери дали я слуша. Слушаше я. — Един ден той влезе в двора на хана толкова горд и дързък, и толкова… жив! Погледна нагоре и ме видя, и се усмихна с оная негова дяволска усмивка.
И също като дъщеря си, тя докосна стъклото, което я разделяше от нощта навън.
— Влюбих се в него така, както си стоях на прозореца и го гледах. Просто така.
Опита се да щракне с пръсти, но с жеста не се чу никакъв звук. За миг тя застина, гледайки прозрачните си сребристи пръсти. После сви рамене и отпусна ръка.