— Няма да ме хванат. Не и докато вие самата не ме предадете.
— Не ме предизвиквайте. Може да се изкуша.
Тя щяла да се изкуши! Джон можеше съвсем нагледно да й обясни какво означава изкушение. Изкушение беше да седи срещу нея и да вижда как пламъчето на свещта танцува в очите й. Изкушение беше да слуша чувствената дрезгавина в гласа и, когато светът около тях отдавна бе потънал и тишина.
Изкушението бе самата Лизи и нощта, и пухеното легло на няколко крачки от тях… постлано с ленени чаршафи, ухаещи на лавандула.
Джон бързо прехвърли крак върху крак и отхапа още едно парче от ябълката.
— Трябва да ви благодаря, че ми заехте книгата си — каза той, сменяйки темата, като размахваше небрежно ябълката. — Доста интересна измислица, не намирате ли? Да си на огромно разстояние от цивилизацията и от всичките й неприятности.
— Откъде да знам?
Лизи все още избягваше да го погледне, но вече почти нямаше с какво да се разсейва. Беше извадила всичката храна и бутилката вино, бе прибрала в кошницата остатъците от последното ядене и сега събираше трохите. Бавно, една по една.
— Този разказ ми напомни за някои от местата, където съм ходил, макар че никое от тях не беше така прекрасно безлюдно като острова на господин Крузо.
Това привлече вниманието й.
— Ходили сте на такива места?
Той кимна.
— В Западна Индия. Преди няколко години посетих някои от островите. Баща ми се бе уморил да ме гледа как не мога да се установя на едно място и понеже имаше намерение да инвестира в захарна плантация, реши да убие два заека с един куршум… с мене.
Тя мигна два-три пъти, после бавно се отпусна на стола насреща му, забравяйки кошницата, яденето и последните трохи.
— Чела съм за Западна Индия — каза тя със замечтан поглед. — Чела съм и за двете Америки. И за Сандвичевите острови, и за пътешествията на капитан Кук, и Китай, и… о, за толкова много места!
Невидимата бариера, която тя съзнателно бе поддържала между тях през последните два дни, постепенно се разпадаше. Изведнъж очите й заблестяха от страстно любопитство, дъхът й започна да пресекна, като че ли бе така развълнувана, че бе забравила как се диша.
Предишната вечер Лизи бе обзета от спомените, но тази вечер…
Смаян, Джон полека внимателно остави на масата недоизядената ябълка. Тази вечер тя като че ли бе оживяла благодарение на полъха от далечните острови и чудните нови светове.
Тази вечер, благодарение на няколко небрежно подхвърлени негови думи, Лизи Тинсдейл се бе отдала на мечтите си и изведнъж страшно му се прииска именно той да осъществи тези нейни мечти.
— Разкажете ми за тях, за местата, които сте посетили — помоли тя.
Джон си пое дълбоко дъх, опитвайки се да остане спокоен.
— На драго сърце. Но хубавият разговор върви по-добре, когато го придружава хубаво вино. Ако ми направите честта…? — и посочи бутилката, донесена от нея.
— С удоволствие — отвърна тя и бутна към него една чаша.
Джон посегна да вземе чашата и видя, че ръката му трепери.
12
Когато отпушиха втората бутилка вино, която Лизи бе донесла от избата, вече бяха преминали Нова Англия, Пенсилвания и Вирджиния и бяха отишли на юг, към двете Каролини. Джон очертаваше всеки етап на старата карта, която тя бе измъкнала от стаята си, но дори това за нея беше прекалено много и главата й почваше да се замайва от подробностите. Тя обаче не можеше да се насити на разказите за света отвъд границите на Англия.
— Били ли сте в някое поселище във Флорида? А в Барбадос? Чувала съм, че Ямайка… — и Лизи се прозя по средата на мисълта си.
Той се усмихна.
— Предполагам, че виното и разказваческите ми умения не си пречат едно на друго.
— Не е това. — Лизи разтърси глава. — Денят беше дълъг.
— Значи да свършваме. — Той стана, заобиколи масата и се озова до нея. — Ставайте, моето момиче. Студеният нощен въздух ще ви поободри.
— Мм — проточи Лизи, мъчейки се да сподави още една прозявка, докато се изправяше на крака.
Без съмнение замаяната глава и обзелата я сънливост я накараха да се олюлее, да се блъсне в гърдите му и да се озове в прегръдките му, но сънливостта решително нямаше нищо общо с нежеланието й да се отдели от него.
Това бе толкова… естествено. Ръцете му, които я обгръщат и я привличат по-близо. Високата му едра фигура. Грапавият плат на палтото му, опрян до бузата й, и силните му ръце, които я обвиват.
Тя почувства как дланта му се плъзга надолу по гърба й, притиска я по-силно и вместо да се възпротиви на натиска, тя обви ръце около него и се отпусна в топлата му прегръдка.