— Лизи?
Лизи се напрегна. Когато той сложи ръце на раменете й, тя подскочи… но не направи усилие да се отдръпне на безопасно разстояние от него. Дори да бе опитала, нямаше да успее.
— Не… — изрече тя. Думата заседна на гърлото й.
— Да не те докосвам? — Пръстите му леко се впиха в стегнатите мускули, прогонвайки болката. — Не мога да се въздържа да не го искам.
Той леко прокара ръце нагоре по раменете й, после отново ги спусна надолу. Горещият му допир я затопли като лятно слънце.
— Да не те обичам? — Той хвана по-здраво раменете й и притисна гърба й към гърдите си. — Проклет да съм, ако го разбирам, но и от това не мога да се въздържа.
Навярно така Оливър Хардуик е съблазнил майка й, мислеше зашеметена Лизи. С поглед, с докосване, с нежна дума. Със своето тяло, топло, силно и здраво, притиснато до нея.
Нещо дълбоко в Лизи, нещо сурово, неотложно и настоятелно й шептеше, че трябва да се предаде, че трябва да посрещне това, което той й предлага. Че трябва да го приеме свободно, защото животът е точно това.
Но тя не можеше. Никога не бе избирала лесния път. Никога не бе вярвала на инстинкти или емоции, или на настояванията на онзи далечен глас, който шептеше в мисълта й. Не се бе осмелявала.
Лизи се освободи от ръцете му и отстъпи назад, държейки навитата карта пред себе си като вълшебен меч, с който да прогонва демоните.
Той остана така за миг, втренчен в нея. После протегна ръка и изрече името й, тихо и нежно, както би го изрекъл само влюбен.
Без да каже дума, Лизи захвърли картата, обърна се и избяга.
Джон се строполи на стола, омекнал като парцалена кукла.
Беше влюбен в Лизи.
Въобще не възнамеряваше да го казва. Дори не беше сигурен дали наистина е влюбен, докато думите не избликнаха от устата му като че ли по своя собствена воля. Беше си помислил, че свежият нощен въздух ще му проясни главата, но нищо такова не бе станало, даже напротив, нощта само го бе накарала още повече да се размечтае за Лизи, камината и пухеното легло.
И после, щом я докосна…
Господи! Само бе сложил ръце на раменете й и това го бе накарало да почувства почти болезнено желание. Когато усети напрежението, струящо в нея, ужасно му се прииска да я прегърне и да прогони страховете й, да отпъди съмненията, изпита невероятно силно желание да се пребори с всички драгуни на Англия, ако това би осигурило безопасността й, ако би унищожило страха, който виждаше в очите й.
Нищо не можеше да направи и срещу това, че тя се страхува колкото от него, толкова и от себе си и от собствените си чувства.
Опита се да вдигне винената бутилка, която Лизи бе донесла от избата, но ръката му бе толкова потна, че я изпусна. Изтри ръце в панталоните си, и отново се опита. Вече бе пресушил доста бутилки от най-доброто вино на „Крал Джордж“, но сега нямаше време да се тревожи за приличието.
Той беше влюбен в Лизи.
Женитбата щеше да промени почти всичко в живота му — да ограничи свободата му, да сложи край на всички лекомислени приключения със случайни познати от женски пол, да му насади на врата цяла пасмина малки джеременца, които вероятно щяха да бъдат също така твърдоглави и праволинейни като майка си — нищо друго не желаеше повече от това.
Освен да се люби с Лизи, без значение дали са женени, или не.
Лизи прекара неспокойно нощта и се събуди объркана и ядосана — на себе си и, разбира се, на Джон Карлтън.
Отдавна бе открила, че най-доброто лекарство за лошото настроение е работата, затова отмъстително се гмурна в своята. Пресилваше се безмилостно, пращаше прислужничките да търчат насам-натам по най-различни задачи, които изведнъж бяха придобили невероятна сериозност и важност. Към обед Хълдспет вече се разплака, Нида се чумереше, а конярите се чудеха къде да се скрият от погледа й, за да не ги прати още дявол знае по каква работа свръх онази, която вече им бе струпала.
Когато Лизи затвори кръчмата — рано, за голямо неудоволствие на посетителите и за облекчение на всички останали, — всичко я болеше, беше страшно уморена и всяка крачка й струваше невероятни усилия… но това все още не бе достатъчно, за да изгони от мислите й Джон Карлтън и стряскащите му изявления. Тя се отправи уморено към кухнята, съзнавайки, че скоро пак ще го види, без да знае дали се страхува от срещата… или копнее за нея с цялото си сърце.
Берта я изгледа подозрително. После се изтърколи от кухнята и минута по-късно се върна с пълна халба бира.
— Изпий това — каза тя, като сложи чашата пред Лизи. — Сложила съм вътре прясно яйце и малко пелин, и от ония билки, дето вдовицата Грейсън се кълне, че и мъртвец ще изправят на крака. Така си капнала, както май не съм те виждала.