И все пак, който не рискува, не печели…
Той преглътна, изтри внезапно овлажнелите си длани в полите на дрехата си и изтърси:
— Искам да ме научиш как мога да съблазня дъщеря ти… без Оливър да ми се пречка.
Вестта за обявената награда се разнесе с мълниеносна бързина.
— Двайсет фунта — рече Нида със страхопочитание в гласа. Тя се бе заела да лъска халбите за бира, за да ги приготви за вечерните посетители, но вниманието й бе привлечено от далеч по-интересни неща. — Това трябва да е голяма купчина сребро. Човек може да си купи къща с него, ако го има.
Лизи се бе оттеглила в кухнята, търсейки един от билковите чайове на Берта, за да прогони непоносимото си главоболие. Нервите й се късаха дори като си помислеше за тази награда.
— Все пак това са си кървави пари. Има хора, които не могат да използват тия двайсет фунта — изфуча Лизи.
— Особено щом колониста го няма тук — намеси се намусено дебелата Берта, пробождайки овнешкия бут, който се печеше на шиша. — Хем никой няма да се притеснява за съвестта си. Нида, можеш да освободиш Скръф. Това месо е готово. Викни хората да вечерят. Не искам да стане на камък, докато някой реши да дойде да се наяде…
Бяха впрегнали Скръф към малък чекрък, закрепен от едната страна на огнището, и той послушно припкаше, въртейки, приспособлението, което обръщаше шиша с печеното месо.
Нида, която предпочиташе да се държи настрана от каквито и да било кучета, дори от кроткия Скръф, с готовност остави халбите и отиде да свърши възложената й работа. Берта не й беше дала нито минута отдих от следобедните задачи, затова и тя не бе успяла да види драгуните или да поговори с конярите, които винаги носеха най-добрите клюки за такива неща. Ако се съди по нетърпението й, миячката очакваше да дочуе от разговорите на слугите на вечеря възможно най-пресните и достоверни новини.
Скръф не обърна внимание на момичето, но уважително приклекна пред готвачката. Бе изплезил език от умора, но ушите му бяха наострени и в очите блестеше очакване, защото винаги му даваха парче от прясно опеченото месо като награда за положените усилия.
— Ето, ето ти — каза Берта, хвърляйки на кучето солиден къс месо, който бе отрязала от единия край на бута.
Скръф улови лакомството и го излапа на два бързи залъка. Когато разбра, че няма да получи друго парче, той почеса муцуната си отдолу и бързо се оттегли на любимото си място под кухненската маса.
— Безсловесните животни поне са благодарни за полученото — отбеляза Берта. — Вземат каквото им се пада и не тръгват да търсят нещо, дето не им се полага.
Лизи изобщо не беше сигурна дали предупреждението се отнася за Нида… или за нея.
Джон подръпна за последен път покривката на леглото, после отстъпи назад и се залюбува на постижението си.
Не беше кой знае какво. След цяла седмица упражнения все още не можеше да постила чаршафите дори горе-долу, какво остава пък да са изпънати и гладки, както се полага. Мислеше, че няма какво толкова да се учи. Но това нарочно зле застлано легло, което да накара Лизи да се заеме да го оправя…
Той изгледа с недоверие съмнителната постановка.
— Сигурна ли си, че това е добра идея?
Бес се отлепи от прозореца, където наблюдаваше кога ще се върне Оливър.
— Разбира се, че е добра идея! Идеята е моя, нали?
Тя се зарея във въздуха покрай него.
— Да, идеята е твоя, добре. Защо, смяташ, съм така ужасно нервен?
— Стига си се правил на дете. Мъже! Ама че работа!
Тя наведе глава настрани и заоглежда критично резултата от усилията му, после изсумтя пренебрежително.
— Моите поздравления. Наистина не мислех, че ще можеш така ужасно да го постелеш, но ти някак си успя. Май не съм виждала човек над шестгодишна възраст да показва такова неумение.
— Чудесно, много ти благодаря. — Имаше известни области на умение, които Джон би бил много щастлив да не познава, а оправянето на легло решително бе една от тях. — Но ти наистина ли смяташ, че Лизи толкова ще се вбеси, като види как не мога да си оправям леглото, та да вземе сама да го оправя? Лизи?
— Само като види тая бъркотия, няма да се сдържи!
Джон вдигна ръце в жест на недоволство.
— И после какво? Трябва ли да я поздравя за това, че го прави толкова добре? Мислех, че жените обичат да ги ласкаят, да се посвещават стихотворения на красивите им очи и всеки ден на прага им да се оставят букети.
— По принцип е така. Но това е последното, с което ще направиш впечатление на моята практична Лизи. Тя ще плюе на букета ти… при положение че успееш да намериш в тоя късен сезон. Тя е прекарала по-голямата част от живота си в усилена работа, така че не е особено романтична. — Бес, хвърли поглед към горния край на чаршафа и поклати отчаяно глава. — А това означава, че трябва да действаме с наличните средства.