Тя не можеше да направи и едно движение, да произнесе и една дума. Самият въздух, който навлизаше в дробовете й, бе като че ли уловен в капан някъде вътре в нея, докато той потърси ръката й и я привлече нежно към себе си.
И тогава Джон наклони глава и положи гореща целувка върху дланта й.
Беше намислил хиляда начина да я съблазни, после бе призовал привидение, за да измисли хиляда и първия начин. Сам в онази малка стая от зори до здрач и почти отново до следващата зора, той нямаше какво друго да прави, освен да мисли за Лизи и да си представя как може да бъде с нея.
Беше се виждал как я грабва и я отнася, как я привлича в леглото си, протестираща, но жадна и безкрайно готова за него. Беше виждал себе си усмихнат, духовит и неотразим или пък настоятелен и суров — и пак неотразим. Винаги неотразим, така че тя да не може — да не успее — да го отблъсне.
В края на краищата той имаше опит. Знаеше нещичко за жените и как един мъж може да привлече една жена. Досега бе смятал, че щом знае, това е достатъчно, че знанията и въображението са всичко, което му е необходимо, за да осъществи и най-буйните си фантазии.
Но грешеше.
Никога не си бе представял точно това, как Лизи се навежда над него с разширени очи и искаща — не, изискваща — а той, с цялата си гордост и мъжка увереност изведнъж се усеща несигурен и сякаш уплашен.
Той я погледна в лицето. Беше бледа под светлината на огъня, устните й бяха побелели, бузите, шията и гърдите й изглеждаха като от слонова кост със златисти отблясъци, а гарвановочерната й коса като абаносова корона грееше в светлината на трептящите пламъци.
Устремът й го стресна, уплаши го така, като че ли никога не бе му се случвало да се уплаши.
Това не беше фантазия, не беше бленуване. Това беше Лизи и вместо да бъде уверен и сигурен в себе си, както си бе представял, той внезапно усети, че от всичко това няма и следа. Имаше опит във физическото изкуство на любовта, имаше познания, но нямаше никаква представа от другите тайни, с които не бе и предполагал, че ще се срещне.
Нямаше значение. Тази нощ той щеше да започне от началото и Лизи щеше да го води, и той щеше да я води, и целият им живот беше пред тях, една безкрайна вихрушка в мрака.
16
Лизи не знаеше кога се е смъкнала от креслото. Не знаеше дали това е неразумно, дали е мъдро или е най-опасното нещо, което някога е правила.
Джон пусна пръстите й и я хвана под мишница, докато й помагаше да се спусне при него. Беше опрял едното си коляно на пода и кракът му се възправяше като стена край нея, здрав, солиден, вдъхващ сила и увереност. Тя опря ръка на бедрото му, за да не падне, и почувства как мускулите му се свиват, за да поемат тежестта й. Докато коленичеше пред него, полата й се изду и после се изпъна под нея.
— Лизи — изрече той.
Името й никога не бе звучало по-нежно.
Тя искаше да го докосне, да прокара пръсти по ясните очертания на челото, носа и брадата му, да отметне косата му, която закриваше бузата и челюстта. Искаше да докосне шията му, там, където туптеше пулсът му над фината бяла якичка.
Не можеше да се помръдне, не можеше да го пусне… и не смееше да се освободи от него.
Джон пръв наруши магията, която ги бе обгърнала. Той пусна ръката й и обхвана деликатната извивка на талията, после пръстите му нежно и властно се плъзнаха по гърба й. Свободната му ръка се осмели да отиде там, където тя не бе посмяла — върхът на пръста му нежно очерта овала на лицето й.
Погледът му следваше пътя на пръста, но гъстите му мигли засенчваха очите. Беше напрегнат, съсредоточен, сякаш пазеше равновесие в тази малка точка на допира помежду им. Когато пръстът му докосна леко пълните очертания на долната й устна, тя чу лекото му бързо вдишване, сякаш бе забравил как се издишва.
Пръстите на Лизи се вкопчиха още по-силно в бедрото му и тя несъзнателно се наведе към него. Отвори уста и леко захапа пръста му с бързо смучещо движение, което го накара отново да затаи дъх. После го отпусна, но подаде леко език и докосна с крайчето върха на пръста му, после продължи по ръба на дланта, обикаляйки така с нежно докосване на езика цялата му китка.
Неговата кожа бе твърда, китката силна, със здрави кости и сухожилия и позлатена от слънцето кожа, но пръстите му трепереха, когато Лизи облизваше вътрешната повърхност на дланта му и когато положи нежна целувка там, където преди това бе минал езикът й.
— Вещица — прошепна той, но това бе благословия, а не проклятие. — Не съм знаел…
Той спря, преди да издаде тайните си, и я привлече към себе си, огъвайки я назад, като я притискаше до бедрото си така, че тя бе принудена да се прилепи до него, докато той търсеше устните й за целувка.