Каква беше тази лудост, толкова лесно да се предаде под ласките му? Каква беше неговата тайна, че така лесно бе успял да я превърне в безпомощно създание, което се подчинява на заповедите му, без да задава въпроси, и трепери от допира му.
Лизи извика гневно, когато, без да обръща внимание на шевовете, които се пукаха под напора й, успя да освободи едната си ръка и след това измъкна другата от сковаващия я ръкав. Когато най-накрая вдигна глава, за да срещне погледа му, бе зашеметена, замаяна от чувствата, които бушуваха в нея.
Той я гледаше, разперил лакти и подпрял ръце на бедрата си. Златистата светлина на огъня зад него очертаваше силуета му и тя го виждаше смел, силен и уверен в себе си. Но когато го погледна в лицето, вместо надменната самоувереност, която очакваше да види, Лизи съзря израз на смайване и учудено възхищение, което я развълнува повече от милувките му.
Дъхът й спря някъде дълбоко в гърдите, близо до сърцето.
Не беше сигурна какво е очаквала, че ще почувства. Възбуда. Срам може би. Любопитство. Притеснение със сигурност. И гняв към себе си, срещу това, че прекалено лесно се бе подчинила на изкушенията, които той й предлагаше.
Но не беше очаквала това тържествуващо смайване и внезапно избликналото усещане за сила.
Тя го беше покорила! Не с аргументи или след сблъсък на волите, а с помощта на дара, който не бе знаела, че притежава — да бъде желана.
Лизи въздъхна от възхищение. Той беше по-едър, по-силен и много по-мощен от нея. Той бе заповядвал и тя, разтърсена от буйните чувства, нахлули в нея, се бе подчинявала. Той бе вземал и тя го бе оставила да взема — но въпреки всичко тя бе победителят, а той победеният.
Една целувка, бе казал гласът.
По-скоро хиляди, и докосването на Джон, и неговата разхубавена благоговееща сила — всичко това, и безценният дар на неговата любов я бяха направили цялостна.
С решимост, която само преди няколко мига би я стреснала, Лизи се изправи гордо, усещайки невероятно силно топлината вътре в себе си и почти болезненото стягане в гърдите. Никога преди не бе целувала друг мъж, но усещаше една рядка и незаменима увереност в себе си, която изведнъж я направи смела.
Джон бе разпуснал косата й, така че тя падаше като непроницаема завеса пред лицето й, но сега Лизи бавно и предизвикателно я събра, после гордо я отхвърли назад през рамо.
Той се олюля назад, сякаш го бе ударила, и си пое несигурно дъх. Лизи се усмихна предизвикателно.
Вече сигурна в себе си и в него, тя втренчи поглед в очите му, докато внимателно охлабваше останалите кукички и връзки, които държаха дрехите около талията й. Немигащият му поглед се бе вторачил в ръцете й и в бавното меко падане на дрехите.
Тя не направи усилие да стане, така както бе коленичила пред него, просто избутваше настрана тежките ярдове от вълна и лен, които образуваха гнездо наоколо й, покриващо коленете и стъпалата, но откриващо горния край на обикновените й практични чорапи и нейните обикновени практични жартиери… и черното къдраво валмо точно там, където се сливаха бедрата й.
Все още на колене, тя се изправи и се наведе към него. Тежките й гърди се полюшнаха от движението, болезнено напрегнати. Очите му учудено се плъзнаха по лицето й, после слязоха надолу.
Тя отново положи ръка на бедрото на Джон, но този път той изстена. Изпусна една дълга въздишка, затвори очи и победен, отметна глава назад.
Лизи се приближи, докато можеше вече съвсем ясно да вижда как се движат мускулите на челюстта му, как бързо и неравномерно бие пулсът отстрани на шията му. Тя се наведе и леко притисна устни към вената.
Той преглътна конвулсивно.
— Проклета да си — изрече Джон ниско и яростно, все още със затворени очи. — Казах ти, че си вещица.
Тя се засмя и започна да развързва ленената връзка около шията му.
Проклет да бъде опитът. Девойката бе девствена, но пламтеше яростно и ослепително, по-силно от огъня зад гърба му.
Джон се насили да задържи очите си затворени, докато тя развързваше връзката, после яката на ризата и започна да откопчава копчетата на жилетката му. Той искаше да я наблюдава, искаше да я изпие като силно тежко вино, да вкусва всяка капка, но не се осмели. Ако отвореше очи сега, както е застанала така пред него, гола и величествена…
Той си пое дъх, когато ръцете й се плъзнаха надолу по корема и нагоре по гърдите, после бавно го изпусна, докато тя разкопчаваше копчетата на ризата му.
Никога жена не беше го събличала преди. Не и по този начин. Беше толкова вълнуващо и невероятно еротично преживяване. Лекото подръпване, докато тя преодоляваше съпротивата на непослушните копчета, тихото прошумоляване на косата й, която падаше от раменете й, и нежният аромат на треви и рози, който издаваха тежките кичури, само обогатяваха още повече чувственото вълшебство на този миг.