13
Орденът на дракона
Дали скривалището ми не се бе смалило? Не можех да си поема въздух, а в главата ми нахлуха истории за хора, погребани живи. Наистина не бях чувала някой да е бил погребан жив в легло, но тъкмо аз щях да съм първата. А ако нещо се случеше с Маунус, дали щях да успея да избутам дъските и дюшека само с една ръка?
Чувах ги как се карат шумно, там навън, сред светлината и свежия въздух. Те, разбира се, можеха да си дишат нормално. Дракан изобщо не приличаше на човек, който се бори със смъртта. Всъщност в гласа му имаше много жизненост и нескрит яд.
— Знам, че е тук — изръмжа той гневно.
Последва още един глух удар. Може би Дракан стоеше и блъскаше Маунус в стената.
— За какво иначе ти беше този цирков номер? Тук няма опасни за живота газове, само малко амоняк. Глупаци! Да се оставите да ви уплаши нещо, което го има във всеки свинарник. Продължавайте да търсите!
Аз прехапах устна. Трикът на учителя Маунус за отклоняване на вниманието се оказа неуспешен — даже засили още повече подозренията им. Сега беше само въпрос на време да отворят пейката с раклата и да намерят Нико.
— Защо ми е да приютявам убиец? — попита го Маунус.
Как успяваше да говори толкова спокойно?
— Бяхме врагове още преди да извърши престъпленията си. Защо ми е да се сдобрявам с него така изведнъж?
Дракан се разсмя жлъчно.
— Никога не сте били врагове, старче. Винаги ти е бил любимец, въпреки онази кавга. Той знае, че винаги може да се обърне към теб за помощ.
Някакъв смутен страж дойде да докладва.
— Няма го тук, Господарю. Претърсихме навсякъде.
Възможно ли беше? Нима бяха пропуснали пейката с раклата?
— Трябва да е тук. Защо беше иначе този номер с амоняка?
— За миг си помислих, че е хлор — изръмжа учителят Маунус. — Чисто и просто се обърках, това е всичко.
— Обърка се, така ли? — изсумтя Дракан. — Ако някога дойде ден, когато няма да можеш да различиш хлор от амоняк, то ще е защото ще си предал богу дух. Но по-добре внимавай, старче. Това може да стане по-скоро, отколкото очакваш. Ще настъпи нов ред и няма да има прошка за предателите.
Последва тропот от ботуши и нови заповеди. После отново настана тишина. Чак не ми се вярваше, че си бяха тръгнали, без да ни намерят.
Мина известно време преди Маунус да се престраши да ме измъкне от скривалището ми, но дори и тогава с пръст на уста ми направи знак да мълча. Как изглеждаше стаята само! Навсякъде имаше пръснати парчета стъкло. Бяха раздрали завесата, а вратичките на шкафовете в лабораторията бяха почти изтръгнати. Това беше донякъде отмъщение, задето нищо не откриха. Защо иначе им е трябвало да чупят гърненцето с тютюна на Маунус? Нима са си мислели, че Нико може да се крие вътре?
Нико стоеше блед и сериозен до прозореца и разглеждаше следите от погрома.
— Много съжалявам за това — прошепна той и махна с ръка. — Целият ти труд, всичките ти вещи…
— Това са само предмети — каза учителят Маунус и изтръска стъклата от някакви листове, които също се бяха озовали на пода. — Трябва да се радвам, че не изгориха всичките ми бележки. Това вече щеше да е катастрофа.
— Не можем да останем тук — рече Нико тихо. — Не можем да ти причиним това още веднъж — следващия път може да е още по-лошо.
— Не може и да си тръгнете.
Маунус приглади листовете толкова нежно, сякаш галеше бузата на дете.
— Много ще се изненадам, ако Дракан не е оставил страж или съгледвач отвън. Аз определено щях да го направя, ако бях на негово място. Той все пак не е глупак.
— Не разбирам как изобщо е още жив — промърмори Нико. — Бях убеден, че съм го убил. А когато помоли за шишето с драконова кръв, си помислих, че просто иска да си облекчи мъките…
— И аз така реших — казах аз. — Но той си е съвсем жив.
— Не е толкова странно, ако пие драконова кръв — обясни учителят Маунус, сякаш това беше нещо съвсем естествено, което всеки идиот знаеше.
— Какво искаш да кажеш?
— Драконовата кръв съдържа силно стимулиращи вещества. Иначе драконите щяха да се избиват един друг всеки път, когато се спречкат за парче месо или за някое по-слънчево място. Заради отровата.
Спомних си капките млечнобяла отрова, които се стичаха от резците на дракона и ме накараха да треперя от ужас.
— Искаш да кажеш, че отровата на останалите не ги поразява заради нещо в кръвта им?
— Да. Драконовата отрова има зашеметяващо и частично парализиращо действие. Тя не е смъртоносна сама по себе си — целта е да вцепени плячката, докато драконът я погълне.